"Атомната електроцентрала в Белене противоречи на всякаква логика"

Белене - вечният строеж на Дунава. Жълти кранове се извисяват в небето. Няколко офис-сгради и яркочервен посетителски център вече са готови. Тук след време ще бъдат двата блока на българската атомна електроцентрала. Противно на всяка логика, казва природозащитничката Албена Симеонова и разпъва сеизмологична карта, която показва, че Белене е рисково място.

"Още през 1984-та руски учени казаха, че районът тук е земетръсна зона и затова подобни проекти са твърде рискови. През 1990-та Българската академия на науките го потвърди - в доклад от почти 500 страници."

В началото на 90-те строежът е спрян и по финансови причини. Но преди четири години българското правителство подновява работата по проекта. Прави се оценка и

изведнъж резултатите са съвсем различни

"17 години по-късно изведнъж се започва да се твърди, че не съществува риск. Отново се цитират учени от БАН, споменават се други имена, разбира се. Но истината е, че правителството плаща, за да получи удобните за него резултати. Защото както се казва в България: Който плаща, той поръчва музиката."

Докато в Белене почти всички са за атомната електроцентрала, ситуацията 20 километра по-нататък - в Свищов е по-различна. През март 1977 година градът е покосено от силно земетресение. Андрей Захариев, член на местния общински съвет, показва снимки с разрушенията.

"Всеки в Свищов си спомня за 1977 година. Земетресението разруши повече от една-трета от сградите, независимо дали бяха от тухли, камък или бетон. Загинаха 120 души. Тук никой не може да забрави това."

В най-новата оценка на терена изобщо не се споменава за земетресението. Говори се за

област, абсолютно защитена от земетресения

Това никак не е чудно, казва Андрей Захариев.

"Правителството ангажира със задачата частна фирма, която същевременно е и клиент на държавния енергиен концерн НЕК. Бяха платени милиони долари за доклада, който беше изготвен за три месеца. Експерти по околната среда откриха обаче над 200 груби грешки в документа."

Природозашитничката Албена Симеонова живее в село Любеново, на 20 километра западно от Белене. Тя е била член на организация Екогласност, която имаше важна роля по време на промените през 1989 година. Но в България след промените

политическият ангажимент може да бъде опасен

споделя тя.

"Винаги е имало заплахи. Но преди две години те прекрачиха всяка граница. Идваха хора, които се представяха и казваха: По-добре престани да работиш срещу атомната електроцентрала, иначе ще имаш проблеми."

Строителните работи по реактора трябва да започнат още тази година. Единствената надежда на Албена Симеонова е, че финансирането все още не е сигурно. Няколко банки вече са отказали да участват, защото преценили, че акцията е прекалено рискована. Природозащитни организации като Грийнпийс продължават да информират населението за последиците от проекта. В региона, който е един от най-бедните в България, хората са доста пасивни, споделя Албена Симеонова.

"Постоянно се опитвам да обясня на хората, че правителството лъже, дори и за икономическия напредък, който все обещава. Ще дойдат специалисти отвън. Това в никакъв случай няма да помогне на региона. Напротив."

Тя поглежда към градината си, а после отвъд оградата към широките полета.

"Това е място за туризам, а не за атомни реактори."