АПОСТРОФИ: Атина или организираният хаос

Дълго преди Ото Рехагел един друг Ото, внесен от Германия, налага своя отпечатък върху Гърция: през 1833 вторият син на баварския крал, под името Ото Първи, става монарх на елините. Едно от първите решения в неговото почти 30-годишно господство е обявяването на Атина за столица на царството. По онова време в полза на Атина говори само великото й минало, а не съвременното й политическо или икономическо значение.

При пристигането на бавареца Ото, Атина е едно село с по-малко от пет хиляди жители, половината от тях мюсюлмани. Пирея, днес най-важното пристанище в източното Средиземноморие и отдавна сраснала се с Атина, практически не съществува по онова време. Архитектурното оформление на съвременна Атина е възложено на двама архитекти - на германеца Густав Едуард Шауберт и гърка Стаматиос Клеантес, и двамата ученици на Шинкел, учили в Берлинската строителна академия. След интензивни проучвания те решават новият град да бъде издигнат северно от Акропола, там където е бил центърът на древна Атина. Малко по-късно плановете им биват значително модифицирани от баварския архитект Лео фон Кленце, който фактически придава характерния и до днес облик на централната част на града.

Превръщането на Атина в столица довежда до значително увеличаване на населението. В цифрово изражение и в сравнение с европейските метрополии от онова време, първоначалното урбанно разрастване, включващо и заселването на богати гърци от чужбина, протича все пак недраматично. Около 1850 в Атина живеят по-малко от 50 000 души. До края на века населението нараства на четвърт милион, главно поради прииждането на безимотни селяни, което довежда до възникването на остри социални проблеми: насилията и престъпността превръщат Атина в европейската столица на убийствата. Докато в Лондон, Париж или Берлин през 1890 са регистрирани по-малко от две убийства на 100 000 жители, в Атина убийствата са 107. Човек не може да си представи какво би станало, ако не бе съществувала възможността за емиграция: между 1890 и 1920 половин милион гърци напускат родината си.

Масираното, почти непрекъсващо до днес, разрастване на Атина до размерите на мегаград започва едва след Първата световна война. В началото на 20-те години Гърция прави неуспешен опит да си върне онези части от Мала Азия, които смята за елинистични в историческо и културно отношение, и където живеят много гърци. Поражението срещу войските на Ататюрк довежда до Лозанския договор за размяна на населенията: 350 000 мюсюлмани, живеещи предимно в северна Гърция, и 1, 3 милиона малоазиатски гърци са принудени за нула време да се преселят в другата страна. Над 300 000 бежанци се стичат в Атина, така че за съвсем кратко време населението на града се удвоява.

Общественото строителство изобщо не е в състояние да облекчи възникналите остри жилищни проблеми. Пришълците са принудени да се оправят както могат и така се полага началото на строителството без разрешение. На безпомощните власти не им остава нищо друго освен просто да легализират нововъзникващите квартали и да създадат една функционираща поне отчасти социална и техническа инфраструктура. Много от тези междувременно стари атински квартали носят в названието си думата "неа" (нов), често заедно с указание за произхода на първоначалните заселници, например Неа Смирни, Нова Смирна - гръцкото име на днешния турски град Измир.

Атина е силно разрушена от бомбардировките през 1941 и, както и останалата страна, страда много от германската окупация. Поради катастрофалното положение на село, нов прилив на хора залива града. Тенденцията се засилва дори по време на гражданската война между монархисти и комунисти през втората половина на 40-те години. Интересно, че въпреки тези тежки условия никога не се стига до възникването на бидонвили, което се обяснява със силната семейна и махленска солидарност.

Притегателната сила на атинския район през 20 в. се дължи преди всичко на факта, че в столицата и околностите се установяват повечето гръцки промишлени предприятия. Освен това само тук и в доста по-малкия град Солун се намират добри училища, болници и културни институции.

Днес Атина е най-гъсто населената европейска метрополия с най-малко зелени площи, един град, чиито красиви страни посетителят забелязва едва на трети поглед. В Атина и предградията живеят, в зависимост от дефиницията, между четири и пет милиона души, почти половината от населението на Гърция. Околните планински вериги и морето ограничават възможностите за разрастване на града, а автомобилният хаос тласка Атина постоянно на ръба на транспортния колапс.

Междувременно Атина се превърна в един истински международен град - развитие, получило силен тласък с приема в ЕС през 1981. Докато преди двайсетина години китайският ресторант бе все още рядкост, днес в Атина се предлагат всевъзможни кулинарни угоди и се говорят всякакви езици. Гръцкото население на столицата намалява леко, тъй като правителствата се опитват да направят по-привлекателни малките градове. Естествено Атина продължава да расте поради не винаги легалната чуждестранна имиграция, предимно от Албания, от останалите балкански страни и бившите съветски републики. До падането на Желязната завеса Атина бе силно хомогенна в етническо отношение и сега има проблеми с пришълците. Те предлагат евтина работна сила, но от друга страна върху тях се хвърля вината за рязкото покачване на престъпността.

Ако първият германски Ото би могъл да погледне днес от прозореца на своята резиденция той все още би могъл да види Партенона, но иначе едва ли би разпознал града, планиран от неговите архитекти - още повече, че в неговия дворец днес се помещава гръцкият парламент.