Андре Глюксман и френският референдум

в бездънния френски нарцисизъм, присъщ както на лагера на привържениците, така и на противниците на евроконституцията.

В своя политически нарцисизъм правителството избягва нормалния парламентарен път, който би се състоял в това, решението за референдума да бъде взето от парламента. Президентът Ширак предпочете референдума, защото си въобразяваше, че ще получи почти единодушно одобрение; той явно все още е в плен на спомена за изборите от 2002, когато негов съперник бе десният Льо Пен и затова спечели 82 процента от гласовете.

Ширак проповядва силна Европа, чиято идентичност е диаметрално противоположна на онази на САЩ, един ръководен от Париж и Берлин ЕС, противопоставящ Москва, та дори и Пекин на Вашингтон, една сила, която превръща Брюксел в защитен вал срещу “англосаксонския либерализъм”. Избирателят вижда обаче с просто око, че този проект е обречен още преди да се е пръкнал. Само девет от 25 страни ще го приемат може би в последна сметка. Европа просто ще се разпадне, ако Париж упорства да предпочете континенталния съюз (с Путин) пред атлантическия съюз (с Буш). Избирателят, който одобрява целите на нашия президент, си прави съответния извод и гласува с “не”. Изглежда съвсем утопично, че 25-те (които скоро ще станат 27) ще се включат във френско-германския впряг. Тогава за какво ни е тази конституция?

Същият нарцисизъм, който кара привържениците да се оплитат в противоречия, се радва на триумф и сред привържениците на “не”-то. Щом Париж не е сърцето на ЕС, тогава още по-зле за Европа! Фантазмата за една Франция, която се затваря в себе си, владее мозъците както на крайната левица, така и на крайната десница, постигайки забележителен успех във взаимодействието на двете крайности. Достатъчно е Париж да се опъне, и светът ще се промени! 29 май 2005 – новият 14 юли 1789 – ще донесе падането на брюкселската бастилия.

А простата истина е, че нито френските леви, нито френските десни са преглътнали разширяването на ЕС. Присъединяването на току-що освободилите се от диктатурата народи се смята за проклятие. Твърде много французи все още не са осъзнали грандиозното движение, обхванало Европа, движение, което я прави по-голяма и по-силна. Това движение освобождава стария континент от остатъците на фашизма в Испания и Португалия, от комунизма в Средна Европа, от деспотизма и посткомунистическата корупция в Белград, Тбилиси и Киев.

Новоосвободените народи искат да бъдат част от демократичния, мирен и богат ЕС. През 2003 Ширак се скара на новаците: “Вие имате само едно право: да мълчите!” Съзнава ли изобщо френският президент, че с тези думи отваря вратата за омразата и нетърпимостта към чужденците? Ако Франция не се отърси от нарцисизмите си и наистина гласува с “не”, тя ще подготви по този начин терена за своето много съмнително бъдеще – бъдеще по тертипа на малкото княжество Монако. Нарцис се е удавил в собствения си огледален образ.