Ангелика Шробсдорф на 80 години

"Има няколко причини. Мислех си, никой не смее да каже истината, никой не смее да си отвори устата, а пък аз някак си мога да направя това, защото съм еврейка. Исках честно и откровено да кажа какво става днес в Израел. Тъкмо това и направих в тази книга. Положението е непоносимо, човек е като в затвор, невъзможно е да излезе навън. Писането беше за мен спасение; изолирах се от външния свят и живеех само в моя собствен. Което всъщност и винаги съм правила, когато пиша."

Ангелика Шробсдорф разказва за книгата си "Ще те забравя ли някога, Йерусалим", публикувана през 2002 г., разказва за потресението, гнева и човешката ранимост. Писането всъщност винаги е било за нея един вид спасение - от непоносимото, от враждебността и болезнените спомени, от раните, нанасяни в света вън. Светът, който като че ли от началото на нейния път до днес отново и отново поражда все същия въпрос: "защо?"

Между света вътре и света вън

"Защо?" е заглавието на първия й отпечатан разказ, а световъзприятието и светоотношението, които стоят зад този въпрос, определят и по-късните книги на германската писателка от еврейски произход Ангелика Шробсдорф. Животът й е белязан от травмата на прокуждането и раздялата. За да се спасят от преследването и смъртта, през 1939 г. тя и част от семейството й избягват от нацистка Германия в България - страната, в която Шробсдорф остава до края на Втората световна война и към която според собственото й признание остава трайно привързана. През 1947 г. се завръща в Германия; живее в Мюнхен, по-късно в Париж, след 1983 г. се изселва в Йерусалим. Симптоматично е заглавието и на друга нейна книга: "Йерусалим, винаги труден адрес".

Сред по-известните й книги са също "Гранд хотел "България"от 1997 г. и "Пътуване към София" - сборник разкази, публикуван през 1983 г. и представен в изданието на Жан-Пол Сартр "Модерни времена". В истински бестселър се превръща през 90-те години романът й "Ти не си като другите майки" - разказ за живота и емигрантската съдба на една необикновена жена, хроника и семейна история, отразила също моменти от детството и младостта на самата писателка. Романът, посветен на нейната майка, е разпродаден в тираж 500 хиляди екземпляра и екранизиран с Катя Риман в главната роля.

Другите за нея

"Тя разказва онова, което е преживяла, разказва дистанцирано, с деликатна ирония и тънко чувство за хумор", пише на времето Симон дьо Бовоар за Ангелика Шробсдорф. "Шробсдорф е като обектив. Тя може да пише само за онова, което е изпитала, а за щастие или нещастие е преживяла повече в сравнение с по-голямата част от нас. Перото й е скалпел. Свободна от всичко, съдържащо се в понятия като неудържимо желание за живот, страх и надежда, тя прави дисекция на хора и събития и изкарва на бял свят истината, прилагайки този подход в същата степен и към себе си", смята писателят Йоханес Зимел.

Бъдни вечер, 24 декември е особен ден за Ангелика Шробсдорф. На този ден преди 80 години започва нейният бурен, нелек и тъй необикновен живот. Честит рожден ден!