1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ангела Меркел – първата жена-канцлер в историята на Германия

22 ноември 2005

Смяна на цвета в Берлин – не само в парламента, но и на канцлерския пост. Социалдемократът Герхард Шрьодер предава канцлерския жезъл в ръцете на лидерката на християндемократите Ангела Меркел – първата жена-канцлер в историята на Германия.

https://p.dw.com/p/AtEM
Снимка: AP

Броени минути след оповестяването на резултатите от парламентарните избори, проведени преди два месеца, канцлерът Герхард Шрьодер нападна самоуверено Ангела Меркел с думите: да не си и помисля, че социалдемократите биха участвали в правителство, ръководено от нея. Умишлена провокация, граничеща с обида. Тъй като, макар и с не така задоволителен резултат, Ангела Меркел е тази, която спечели така съдбоносните септемврийски избори.

“Тази страна съществува благодарение на демократичните правила, посредством които управляваме. Винаги е било така и трябва да остане така. Дължим това на основателите на Федералната република, уважаеми дами и господа.”

51-годишната Меркел, физик по професия, познава основателите на Федералната република единствено от учебниците по история. Въпреки че израства в малко източногерманско градче, тя се чувства наследничка на Конрад Аденауер и Хелмут Кол – големите личности в Християндемократическата партия, към която тя принадлежи едва от 1990-та година насам. Ангела Меркел гледа на себе си като на общогермански политик, тя избягва да изтъква типично източногерманските си черти. Често обаче съдбата й бива сравнявана с другия източногерманец на общогерманската политическа сцена – Матиас Плацек, новия председател на Социалдемократическата партия.

“Има нещо, което ме свързва с Матиас Плацек. Това е убеждението, че промените носят добро. Ние двамата принадлежим практически към онези, които се възползваха от шансовете, отворили се пред нас след промените.”

Подобно мисли и Матиас Плацек.

“Когато някой, живял в Източна Германия, станал свидетел на промените, на края на тази система, почуства изведнъж, че всичко се променя, тогава той изостря сетивата си не само за възможните рискове, но и за шансовете.”

Ангела Меркел се възполва решително именно от тези новооткрили се шансове. След промените тя навлиза в политиката и зема скоро поста на заместник-говорител на последния източногерманския министър-председател Лотар де Мезир. Ангела Меркел изпъква с прецизната си работа и логическото си мислене. По-късно тя заема министерски пост в правителството на Хелмут Кол, а след оттеглянето му от властта през 1998-ма година бива избрана за генерален секретар на Християндемократическата партия, ръководена тогава от Волфганг Шойбле.

По време на аферата с черните каси на партията Ангела Меркел е първата, която се осмелява да заеме ясна позиция, призовавайки съпартийците си да се откъснат от Хелмут Кол. Това се смята до ден днешен за постъпката, поставила основите на тази единствената по рода си политическа кариера, отвела я в крайна сметка до канцлерския пост. Ангела Меркел е с безпощадна логика, желязни нерви, стоически разумна и безкрайно упорита. Говори се, че била внимателна, дори недоверчива, кръгът на прилижените й бил съвсем малък. Бездетната Меркел не обича да излага на показ личния си живот, съпругът й, професор по химия, не дава интервюта за медиите.

Откакто никой не оспорва претенциите й за канцлерския пост, Меркел изглежда някакси освободена, по-усмихната и самоуверена. Какви са вътрешните й подтици, е тема на многоборйни спекулации. Усърдие и воля за власт, твърдят противниците й. Тя самата казва:

“Не става дума за блестяща кариера или за дилемата “аз или той”. Става дума за нещо съвсем друго, а именно, за това, че искаме да служим на Германия. Аз искам да й служа. Германия ще успее, заедно ще успеем, убедена съм в това.”