Американските медии срещу Белия дом

...Белият дом реагира с възмущение. Подробности от Райнер Зютфелд.

На Джордж Буш трябва да му е призляло, като е видял в “Ню Йорк Таймс” публикацията, разкриваща действията на правителството. Вицепрезидентът Чейни повиши тона на възмущението, използвайки големия патриотарски калибър, за да се прицели в недолюбвания от Белия дом либерален нюйоркски вестник:

“Някои хора в националните медии явно не се свенят със своите статии да затрудняват работата ни, целяща да бъдат пресечени терористичните акции срещу американските граждани.”

Какво бяха направили журналистите от “Ню Йорк Таймс”? Бяха разкрили просто още една мащабна операция на Белия дом за проследяване на движенията на банковите сметки на милиони американци с цел да бъдат разкрити паричните източници на терористите. В центъра на вниманието се оказа белгийската банкова фирма “Суифт”, през която ежедневно минават над 11 милиона превода по целия свят, и от чиито данни американците тайно са черпели. За топ терористите това едва ли е било голяма новина, тъй като те отдавна си имат собствени парични канали.За “Таймс” обаче това е още една история за произвола и липсата на контрол във войната срещу тероризма – както отбелязва главният редактор Бил Келър:

“На пръв поглед изглеждало, че няма нищо нередно в цялата операция, но някои хора свързани с нея са се усъмнили, че това може да се превърне в един вид постоянна инстанция – без никакъв парламентарен контрол.”

Затова “Ню Йорк Таймс” публикува статията – въпреки получените 850 хулителски имейла. Последното не е чудно, тъй като шумната дясна медийна конкуренция - от “Уийкли Стандарт” през “Ню Йорк Пост” до “Фокс Нюз” – се възползва от тона, зададен от Белия дом, за фронтална атака срещу либералното нюйоркско издание. “Уийкли Стандарт” обяви “Таймс” за заплаха за националната сигурност, а “Фокс” призова дори за създаването на министерство на цензурата.

Няма нищо невъзможно – опасява се конституционният специалист Джефри Розен:

“Конституцията е ясна: Конгресът няма право да издава закони, засягащи свободата на словото – но тя не прецизира какви точно закони, нито пък какви ограничения са допустими.”

В тази политически раздразнена атмосфера, в която на печата се гледа като на “четвърта колона”, става дума междувременно – както писа “Лос Анжелос Таймс” – за свободата на медиите. Статията за белгийската фирма Суифт беше капката, която преля чашата на възмущението сред консерваторите – смята и главният редактор на “Ню Йорк Таймс”, Келър:

“Имаше няколко случая, при които ние – въпреки исканията от страна на правителството – не се смутихме да публикуваме деликатни материали. И това ги прави бесни.”

Както за последен път преди шест месеца, когато “Таймс” разкри историята с подслушването на презокеанските телефонни разговори – и получи за това още една награда “Пулицър”, най-престижното журналистическо и литературно отличие в Америка.