Американските демократи против изпращането на нови войски в Ирак

Новото демократическо мнозинство в Конгреса демонстрира волята си за влияние върху външната и по-специално иракската политика на администрацията. Последният пример в това отношение дойде от авторитетния сенатор Байдън, който през януари поема председателството на важната външнополитическа комисия на Сената, и който възнамерява да издигне кандидатурата си за президентски кандидат на своята партия на изборите през 2008. Байдън заяви, че категорично отхвърля обмисляния от президента Буш план за увеличаване на американския контингент в Ирак с 30 000 войници.

Той съобщи, че на 9 януари започва консултации по иракската политика, на които щяла да бъде поканена и външната министърка Райс. Според сенатора плановете на Белия дом противоречали на преобладаващото експертно мнение във и извън администрацията. Байдън повтори идеята си за разделянето на Ирак на три части, контролирани съответно от шиити, сунити и кюрди, и финансирани чрез справедливото разпределение на постъпленията от петролното богатство на страната.

Президентът Буш, който възнамерява да огласи на нацията новата си иракска политика в началото на януари, обсъжда днес следващите си стъпки в рамката на Съвета за национална сигурност, включващ външната министърка Райс, новия министър на отбраната Гейтс и съветника по въпросите на националната сигурност Хадли. Говорител на Белия дом препоръча на сенатора Байдън да изчака онова, което ще каже президентът.

Зад инициативата на сенатора, която се подкрепя от много политици от Демократическата партия, се крие явно намерението да се придаде профил на президентския кандидат Байдън. Във всеки случай става ясно, че надеждите зад надпартийна иракска политика на базата на препоръките на комисията Бейкър се изпариха. Докато Белият дом отхвърля като нереалистични предложенията на комисията за започващо изтегляне на американските войски от Ирак до 18 месеца и за преки преговори с Иран и Сирия, те се подкрепят от повечето демократи. Това означава, че през новата година търканията между администрацията и контролирания от демократите Конгрес ще се изострят.

Още повече, че редица сенатори демократи се отправят към Дамаск за разговори със сирийския президент Асад. Миналия ден към тях се добави и републиканският сенатор Арлън Спектър. Въпреки че САЩ имат дипломатически отношения със Сирия, те отзоваха посланика си преди близо две години след убийството на бившия ливански премиер Харири. Външната министърка Райс каза неотдавна, че не възнамерява да промени това положение.

Въпреки че Конгресът може да откаже отпускането на средства за войната в Ирак, решението за по-нататъшните развития и броя на войските се взима от Белия дом. Тъй като мнозинството на демократите особено в Сената е минимално, Конгресът едва ли ще бъде в състояние да окаже по-голям финансов натиск.