1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Акценти от германския печат на 7 август

6 август 2006

Близкият изток и управляващата коалиция в Германия са основно на вниманието на коментаторите

https://p.dw.com/p/Au9k

По повод конфликта в Близкия изток Кьолнише Рундшау пише, че войната ще свърши едва тогава, когато международната мироопазваща мисия раздели враждуващите страни. Но пък за предприемането на тази извънредно опасна, и сложна както в политически, така и във военен план мисия все още липсва ясно дефинираният мандат от ООН: цели, задачи, състав, мащаб, времето на престоя – всички тези въпроси са открити. Смята се, че държавите-членки на Съвета за сигурност ще успеят да се договорят по тези параметри в рамките на две до три седмици – най-рано. След което ще минат още няколко седмици, докато войниците бъдат разположени на местоназначението. Голямата част от ливанското население, изложено без вина на бомбардировките, обект на които е страната, няма причини да проявява разбиране по отношение на тактиката на забавяне на нещата, прилагана от Вашингтон. В края на конфликта броят на радикалите, ненавиждащи Израел и Запада със сигурност ще е далеч по-голям, отколкото в неговото начало. Последствията могат лесно да се изчислят.

Вестфелише Анцайгер се спира на проблема за участието на войници от Бундесвера в международната мироопазваща мисия, изтъквайки, че с пожеланието си и германски войници да се включат в мисията израелският министър-председател Ехуд Олмерт едва ли не е отворил и втори фронт, който лесно би могъл да замъгли ясния поглед към отговорните за злото. Безспорно всички, определили тази молба като особен израз на доверие към Германия, имат право. Но пък ако германците се отзоват на този едностранен призив, ще се превърнат във военен противник в очите на Хизбула,а и за целия арабски свят, и фланговете за нападение ще се окажат открити.

Продължават с поместени в днешната германска преса вътрешнополитически коментари – най-напред Ханделсблат, който подчертава, че в момента Християндемократическата партия регистрира дълбок спад в доверието, и – разбира се – веднага започва възбуденото търсене на бърза помощ. Първите съветници вече надодаха глас. Но при положение, че критики към тези от “тежката категория” в партията не се отправят, не се налага партийната шефка Ангела Меркел да обръща внимание на съветите, нито на показателите за доверието. Но пък е и очевидно ясно, че тя би трябвало да даде някакъв отговор. Като най-добрият начин да стори това не е чрез оповестяването на програмни намерения, а чрез правителствената политика. Тя иска да бъде преизбрана на поста, и щом е така, трябва да докаже, че разполага с точен компас. Становището на бонския Генерал Анцайгер – пак по същия повод – е, че точно в този момент Меркел надали ще се впусне в сериозни разпри със социалдемократите. Голямата коалиция все още се намира в годината на своята неромантична връзка, излизането от която сега би било точно колкото ненужно, толкова и рисковано. Меркел знае, че трябва да води коалиция, в която две партии, конкурирали се в продължение на десетилетия, сега се явяват партньори, почти равноправни. И консерваторите няма как просто да се откажат. Голямата коалиция е обречена най-малкото на това да прокара обявените, а и фактически необходими реформи – което е възможно само при наличието на нейното мнозинство. Това е договор за работа. И Меркел иска да го изпълни.