Акценти от германската преса на 25 ноември

В коментара си, посветен на противоречията, белязали срещата на върха ЕС – Русия в Хелзинки Фракфуртер Алгемайне пише следното: Полша определено създава трудности на европейските си партньори в последно време. Но и обвиненията срещу Полша не винаги са изцяло основателни. Днес, в спора с Русия, Полша все пак може да разчита на солидарността на ЕС без непременно да си навлича гнева на тези, които биха искали преговорите с Москва за сключването на ново партньорско споразумение да вървят по-бързо. Та Варшава има право, изисквайки от русия да ратифицира международната енергийна харта, още повече, че водещите фигури от Общността отдавна настояват за това. Ембаргото, наложено от русия на полските селскостопански продукти, и заявлението, че заради присъединяването на България и Румъния към Общността вносът на месо от ЕС ще бъде прекратен изцяло, напомнят твърде много за старата кремълска политика.

Визбаденер Курир е на мнението, че Русия отново се е представила пред съседите си като двуликия бог Янус. Докато по време на срещата на върха с Европейския съюз в Хелзинки бяха дадени индикации за възможно разширяване на сътрудничеството и за скорошно присъединяване към Световната търговска организация, отношенията на Москва със западния свят са обременени същевременно от зловещата афера с убийството на бившия агент Литвиненко и една чиста провокация. Започналата доставка на най-модерни руски отбранителни ракети за Иран може да се приеме единствено като цинично предизвикателство. Меркише Одерцайтунг също разглежда отношенията между Европейския съюз и Русия, като отбелязва, че национално-консервативното правителство в Полша се стреми да постигне отмяната на ембаргото за полските стоки на руския пазар и същевременно – газопроводната мрежа на енергийния гигант Газпром да се отвори за централноазиатския газ. И двете искания си имат основанията. Но все пак – те няма как да се изпълнят чрез ултиматуми, при положение, че в Европейския съюз няма единно мнение. Германия, Франция и Италия реагират със сдържаност. Техните икономики са твърде зависими от доставките на руски газ и нефт. А освен това те се стремят към излаз на руските пазари. Повечето от държавите-членки на ЕС с право разчитат, че Москва няма да се противопоставя на преговорите за продължителен период от време. Остзее Цайтунг цитира пословицата: дипломацията – това е способността да галиш кучето дотогава, докато стане готов намордникът му. Но поляците не искат да галят – те единствени наложиха на проекта за партньорско споразумение на ЕС с Русия. Варшава иска да принуди държавите-членки на Общността да противопоставят на растящата руска енергийна мощ един потребителски картел. От която гледна точка полското вето може да не е твърде шик, но по принцип е правилно.

Според Алгемайне Цайтунг – при тези истории и афери можеш да се почувстваш направо във времената на Дивия запад в Америка. В надпреварата за територии, природни ресурси и власт човешкият живот не струва много, юмручното право измества правосъдието, а разликата между едно престъпно обединение и тайните служби личи най-много по адреса. Надали някога ще се разбере кой е убил журналистката Анна Политковская, нито кой е отровил Литвиненко, зает с разследването на нейната смърт. При това ясно се вижда и, че държавният глава Владимир Путин определено игнорира факта, че процесът на демократизация в неговата страна е в задънена улица. Нима това изобщо не го безпокои? Дали хаосът накрая, а именно след две години, ще му е от полза, когато излезе от властта, но народът ще иска силен човек на върха? Тогава би дошло времето за цар Владимир. Ужасна перспектива.

Ето и какво пише Манхаймер Морген: Макар днешна Русия на хартия да е демократична държава с пазарна икономика, действителността изглежда другояче: Начело на империята е президент-диктатор, заобиколен от крадливи банди. Които конфискуват имуществото на Абрамович и гарантират властта на Путин. Който не е съгласен да участва, стига като Михаил Ходорковски до затвора. А който има още по-малко късмет, се оказва в гроба. Затова и няма причини да се смята, че Александър Литвиненко е последната жертва.