Акценти от германската преса на 22 ноември

Малкият положителен баланс за голямата коалиция го има – посочва Нордбайришер курир, но аплодисментите на гражданите, от които се изисква толкова много, отсъстват. Доверието към отбора на Меркел се срива. Тъй като цената за новата политика на Меркел и нейния заместник Франц Мюнтеферинг е висока. Твърде висока – казват мнозина, имайки предвид растящите данъци, съкращенията в субсидиите и увеличаващите се разходи за здравните услуги. Докато през това време канцлерката се надява чрез растежа, който ще даде ефект навреме – точно преди следващите избори, да разшири пространството си за действие. Най-напред, обаче, трябва да процъфтява гражданството. Тъй като на държавата й липсва волята за икономии.

Становището на Нюрнбергер Нахрихтен е, че във вътрешнополитически план равносметката за управлението на Меркел изглежда като че ли повече от скромна. Наистина – да се води коалиция от две приблизително еднакви по сила партии не е лесно, не е лесно и да се действа против волята на ревнивите партийни другари, които в един момент се оказват направо врагове. Но това не е причина за отказ от управлението, за боязливо оттегляне и съзерцание как коалицията се затваря. Това, от което има нужда, са визиите и смелостта.

Изтъквайки, че тъкмо днес се навършва една година, откакто Германия се управлява от канцлерката Ангела Меркел, Нордкурир пита – кой ли е очаквал това през 1990-та година, от някогашното “момиче на Хелмут Кол”. Най-вече политическите противници на Меркел, които не пропускаха да я осмеят при всяка подходяща и неподходяща възможност, днес са със застинали усмивки, независимо към коя политическа сила принадлежат. Или – по свой начин Ангела Меркел отново показа, че политическото утвърждаване не минава непременно през кавги.

Ето и какво пише по същата тема Тагесцайтунг: еднественото оправдание за една голяма коалиция, която не е най-желаната от демократично-теоретична гледна точка, се състои в това, че тя съответства на структурите на даденостите. Конкретно това би трябвало да означава: успешна реформа на федерацията. Но в това отношение коалицията не успя, а и оттук нататък нищо няма да се промени до края на мандата. Затова е обяснимо всяко разочарование, колкото и да е популистко. Всичко друго – дори и странната реформа в здравеопазването – би било простимо.

А сега – какви са днешните коментари в германските вестници за инцидента в училището в Емсдетен, където 18-годишен младеж рани 25 души, преди да се самоубие. Фракфуртер Алгемайне Цайтунг задава въпроса: как се получава така, че едно будно, описвано дори като интелигентно над средното дете първо се превръща в особняк, а след това – и в жива бомба? Със сигурност не само чрез компютърните игри, които наистина могат да насочат въображението към прояви на насилие, но това може и да се уталожи. Случаят се превръща в експлозивен тогава, когато подобни занимания се съчетаят с убедеността, че си вечният губещ. Откъдето нататък липсват само още няколко съставки – подигравките, самотата, страхът от бъдещето – за да се стигне наистина до експлозия като тази, която разтърси федералната република. Според Меркише Одерцайтунг след случая в Емсдетен видни германски политици са реагирали точно като кучето на Павлов – със следния рефлекс: искането изцяло да се забранят “убийствените компютърни игри”. При това положение като следваща стъпка вероятно ще се поиска и забраната на интернет, тъй като там могат да се открият сцени на насилие от всякакъв характер? И оръжия, каквито е намерил Себастиян Б. Вместо подобни рефлекси много по-добре за обществото ще е същностното осмисляне. И според Вилхелсхафенер Цайтунг забраната на комютърните игри не би довело до решаването на проблем като този.