Акценти от германската преса на 13 декември

Нордбайришер Курир отбелязва, че замисленото като рутинно посещение на израелския премиер е получило заслужено внимание. Не поради новостта на факта, че Израел е ядрена сила. Но с публичното обявяване на този факт от страна на правителството става недвусмислено ясно, че на регионалното огнище би могла да пламне искра, която да доведе до ядрен пожар. Това, че Израел разполага с атомно оръжие, е публична тайна от повече от две десетилетия – пише Висбаденер Курир. Но поради най-добри намерения за всички досегашни правителства на страната гледаха на темата като на табу за обществеността – не на последно място за да не възникват поводи за ядрена надпревара в региона, или пък за антиядрени санкции спрямо Израел. Според Тагесшпигел с твърдото си “не” спрямо какъвто и да е диалог Джордж Буш и Ехуд Олмерт проявяват безразсъдство. А Джеймс Бейкър и Тони Блеър с ясното си “да” са наивни. Федералното правителство като че ли е намерило идеалният среден път. Неговото мото гласи: Ние ще увеличим значително натиска срещу Иран, но ще проявим гъвкавост в отношението спрямо Сирия. Ще изолираме Техеран, но ще търсим контакт с Дамаск. Тази диференциация, впроче, съответства на официалната американска гледна точка. Сирия не е част нито от оста на злото, на която Беш обяви война през януари 2002-ра, нито пък е сред онези шест предни постове на тиранията, идентифицирани 3 години по-късно от Кондълиза Райс. И Ландесцайтунг акцентира върху факта, че Ехуд Олмерт е дал публичност на една отдавна известна тайна – че Израел е ядрена сила. Но много повече внимание предизвиква подчертаването от страна на Олмерт на демократичния характер на Израел. Де факто ядрената сила не се стреми към това да унищожи дадена държава. За разлика от режима в Техеран – ако се възприемат буквално думите на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Дори и провокационно честваната антисемитска конференция служи на целта да се подкопае правото на съществуване на Израел чрез отричането на Холокоста. Дали след това признание ще се промени нещо в политиката в Близкия изток? – пита Щутгартер цайтунг. Отговорът е – надали. Не само международните експерти от години са наясно, че Израел разполага с ядрени оръжия. А и не може да се очаква, че оттук нататък режимът в Техеран ще ускори атомната си програма. Но пък преговорната позиция на Йерусалим спрямо международната общност – да окаже повече натиск по отношение на ядрената програма на Иран, ще може в бъдеще все по-често да се посреща с контранастояването: че именно Израел трябва на свой ред да закрие ядрения си арсенал. Както се казва – око за око, зъб за зъб. Становището на Хесише Алгемайне е, че изявленията на Олмерт за израелските атомни бомби са вдигнали наистина много шум, който, обаче, може също толкова бързо да се уталожи. Тъй като всички свързани с близкоизточния конфликт страни знаят отдавна, че правителството в Йерусалим разполага с ядрени оръжия. Същевременно изявленията на Олмерт изострят още повече един от основните проблеми при търсенето на решение за близкоизточния конфликт: тъй като колкото по-настоятелен е Западът в изискванията си към Иран де се откаже от създаването на ядрени оръжия, толкова повече ще се увеличават аргументационните му трудности с поглед към вече официално обявеното съществуване на израелски атомен арсенал. Бурето с барут – в средния и близкия изток – заплашва в средносрочен план да се снабди и с атомно съдържание. И накрая – коментара на Франкфуртер Алгемайне, в който се казва следното – всекщи знае, че положението в Близкия Изток би могло да се успокои само ако и сирийците се намесят. Решаващо ще е кога, под каква форма и при какви условия биха могли да се проведат такива разговори между Израел и неговите съседи. Израел не разчита на голяма близкоизточна конференция, тъй като тя би била свързана с риска за договарянето на компромиси за негова сметка. Неуспешното посещение на федералния външен министър Щайнмайер в Дамаск показа освен това, че Сирия държи толкова стриктно на преговорната си позиция, че отстъпки биха могли да се договорят единствено на извънредно висока цена. А водещите към целта разговори с палестинците просто няма как да се водят за момента без участието на Хамас. От гледна точка на тези обстоятелства Олмерт за пореден път изтъкна, че Израел разполага с автономни възможности за действие и във военен план.