Акценти от германската преса на 10 юли

Както констатира Меркише Алгемайне – значи е възможно. Ръководството на германските железници и представителите на синдикатите показаха как би трябвало да функционира един тарифен компромис. В крайна сметка и двете страни намериха приемливо решението към средата от първоначалните предложения и първите изисквания. Представителите на работниците могат да бъдат доволни от постигнатото – при сравнение с други браншове. А пък шефът на железниците Медорн вече би могъл спокойно да се заеме с излизането на акциите на железниците на борсата, вместо да си губи времето със следващи преговори. Остава само спорът с локомотивните машинисти. По отношение на техните искания за по-благоприятно разпределение на дежурствата биха могли да се водят разговори, но не и за настояването за 31 процентно увеличение на работната заплата.

Според мюнхенския Абендцайтунг шефът на железниците е повече диктатор отколкото дипломат, който се е договорил с железничарите като цяло, отхвърляйки исканията на машинистите. Чиито пък синдикални лидери нямат никакъв друг избор освен да подновят предупрежденията за стачки. Глупава игра на нерви. Дори и Медорн да не успее с излизането на борсата, локомотивните машинисти имат основания за настояванията си за заплащане, съответстващо на тяхната отговорност. Със сигурност това няма нужда да са всичките тези 31 процента. Шефът на железниците разполага с уникалния шанс да прояви загриженост за нуждите на клиентите и да предотврати организирането на следващи стачни действия. Визбаденер курир изтъква следното – разбираемо е, че машинистите и влаковият персонал акцентират върху отговорността си и правото да водят нормален живот въпреки смените. Както и това, че железниците се опитват да избегнат на всяка цена разделението на служителите на две класи в името на вътрешнофирмения мир. Затова и вчерашното, далеч по-щедро при сравнението с други браншове споразумение, би трябвало да се приема като примамлив сигнал спрямо буксуващите преговори с локомотивните машинисти. Медорн би трябвало да се възползва от благоприятната ситуация.

Дали машинистите са по-различни и по-добри от останалите железничари? – пита Ханделсблат, пояснявайки, че този въпрос неизбежно трябва да бъде зададен, щом днес предстоят поредните стачни действия. В крайна сметка всичко би трябвало да се движи по разписание, след като ръководството на железниците и двата основни синдиката постигнаха тарифно споразумение със значителни увеличения на възнагражденията за 134-те хиляди синдикални членове. В този случай се откроява значителният потенциал за оказване на натиск от страна на синдикатите – предупредителните стачки от миналата седмица показаха за пореден път как някои дребни причини могат да дадат големи отражения върху комплексното железопътно движение. Продължавам с мнението на Тагесцайтунг от Берлин: каквото и да се говори – машинистите имат право. Различните условия на труд, отговорността и необходимостта от плаващо работно време заслужават различно заплащане. Този, който продава билети на гишето, естествено трябва да бъде и съответно възнаграден. Но само минимално увеличение на заплатите за машинистите би било неприлично. Като всичко това няма нищо общо с разделението на служителите на първа и втора класа. Задача на синдикатите е при различните дейности да издигнат искания и за различия в заплащането. Ако не го направят, не би трябвало да се оплакват тогава, когато се намеси конкуренцията.