Акценти в германския печат

Най-напред – коментарите, предизвикани от оповестяването на данните в последния годишен доклад за оръжейните разходи – от страна на Стокхолмския международен институт за проучване на проблемите на мира – СИПРИ. Меркише Оберцайтунг отбелязва, че след края на конфликта Изток-Запад се заговори интензивно за дивидентите от мира – който би допуснал отпускането на повече средства за един по-добър и по-справедлив свят. Но всичко това е останало само в сферата на пожеланията. През миналата година глобалната сума на оръжейните разходи е надминала един билион долара. Само по времената на Студената война тази сума е била по-висока. И това, че Съединените щати имат “принос” от 47 процента в общите разходи, прави ясно следното – суперсилата доминира във всички области. И Ландесцайтунг акцентира върху това, че Съединените щати са платили почти половината от всички оръжейни разходи. Никога не се е случвало по такъв неоспорим начин една империя да определя историята на нашата планета. Дистанцията във военен план спрямо останалата част от света е нараснала още повече. Но признаците на прекаленото уголемяване вече са забележими: Вашингтон засега не би могъл да си позволи втора интервенция, подобна на иракската. Тъй като супермощната американска военна машина не се носи от също толкова мощна икономика. Най-жадни за муниции се показват Южна Азия и Северна Африка – вероятно тези региони-източници на конфликти ще бъдат следващите военни площадки. Сигурността, към която се стреми администрацията на Буш, е в крайна сметка мираж. Войниците няма да стабилизират Ирак, заплахите на Иран и Северна Корея няма да уплашат никого. Берлинер Тагесцайтунг посочва, че Германия се е оказала на четвърто място сред държавите-износителки на оръжие. Глобалното въоръжаване отново е достигнало рекордни равнища и очевидно германските предприятия печелят достатъчно много от това. Червено-зеленото правителство се явява не само голям клиент и източник на субсидии, но и един вид лобист в чужбина. Особено голям ръст е отбелязан при износа на малки оръжия в държавите извън Европейския съюз и НАТО. По оценки на Международния червен кръст от подобни оръжия – пушки, пистолети, ръчни гранати и подобни - в световен мащаб гинат 9 от десет жертви на конфликти.

50 години Бундесвер – това е една вече наистина много успешна история – пише Мителдойче Цайтунг. По думите на военния министър Петер Щрук това е единствената област, в която е могло да бъде постигнато единство. Това е така – ако се отмести погледа от заплащането. На германските въоръжени сили са им спестени изискващите човешки жертви военни акции. На което, обаче, скоро може да се сложи край. Напредващата интеграция в съюзи като НАТО ще има своите последствия – Щрук говори за жертви. На социалдемократа му се отдава по присъщия му естествен начин да държи обществото и армията един за друг. И на вероятния негов наследник от сегашната опозиция – ХДС,ХСС няма да му е лесно, от гледна точка на възникващите критични ситуации, да ожесточи тона.

Мисиите по време на войната в Косово и в Афганистан са били само предвестниците на бъдещите постоянни задачи – пише по същия повод Висбаденер Курир. Преди всичко на военния министър това му бе ясно показано, а за войниците ще бъде един вид честитка за празника, щом в бъдеще те ще трябва да се присъединят към падналите по време на войните по цял свят. Интересите по сигурността на страната вероятно ще бъдат дефинирани съответно глобално от очакващото се ново правителство. И все пак политиката, произтичаща от радикалните последствия на новата роля на Бундесвера плаши: канцлерът държи на военната повинност точно толкова, колкото и опозицията. И Остзее-Цайтунг отбелязва, че Бундесверът празнува 50-тата си годишнина в период на дълбок преход. Някогашната отбранителна сила, която бе на предни позиции срещу армиите от Варшавския договор, отдавна се е превърнала в мироопазваща в световен мащаб сила. Съответно с всички проблеми, които новите задачи носят със себе си в политически, военен и финансов план. Което не дава кой знае колко основания за празнуване.