Акценти в германската преса на 13 февруари

Становището на Нордбайришер Курир е, че освобождаването на Монхаупт ще е шамар в лицата на хората, които и до днес страдат от мъка по роднините си, избити от фракцията Червена армия. Освобождаването на Монхаупт може и да е коректно от юридическа гледна точка, но тежестта на извършените от нея престъпления свързва решението на съда с най-неприятното възможно чувство. Килер Нахрихтен е на мнението, че решението на върховния съд в Щутгарт е правилно. За разлика от случая Кристиян Клар, тук не става дума за помилване, а за приложение на действащото законодателство. Правовата държава, обаче, не бива да се опставя на една равнище с терористите, които преди 30 години искаха да я ликвидират. Нейните принципи са необратими, дори и за най-отявлените противници, при положение, че са изтърпяли наказанието си. Вдовицата на убития някогашен председател на Съюза на работодателите Валтруде Шлайер каза, че ще се поболее при освобождаването на Монхаупт. Кой би могъл да я упрекне? Задача на медиите и на обществеността е да не се допусне г-жа Шлайер да заболее – ако те предотвратят възможността Монхаупт да тръгне да дефилира из всички шоу-програми и се превърне в скъпоплатена звезда. Точно това би било напълно непоносимо – смята и Еслингер Цайтунг. Това би било твърде тежко бреме за роднините на жертвите, които страдат и до днес. Но съдът всъщност не е имал шанс да реши друго – следвайки предписанията на федералния конституционен съд. Както изтъква Ханделсблат – най-важното е, че в противопоставянето между тероризма и правовата държава спечели правото. Превъзходството на демокрацията се проявява в това, че тя освобождава и своите безогледни противници. Тя не може само едно: да премахне вече стореното зло. Възбудата около Бригите Монхаупт и около Кристиян Клар /който се надява да бъде помилван от федералния президент Хорст Кьолер/ е разбираема в емоционален план, от държавноправна гледна точка е необоснована – пише Майн Ехо. Монхаупт не е първата терористка от фракцията Червена армия, която бива освободена преждевременно, а Клар не е първият, който ще бъде помилван. Те са си платили. И те ще прекарат живота си в конфронтация със действията си и с дълбоката си морална вина. От това не би могъл да ги освободи никой. От друга страна правовата държава доказва, че по никакъв начин не е чудовището, срещу което навремето се бориха левите радикали. Именно защото държава е в състояние да се дистанцира от категориите омраза и отмъщение, в крайна сметка се оказва по-силна от своите врагове. Хесише Алгемайне поставя въпроса – кой си спомня все още за Волфганг Гьобел и Георг Вурстер? Имената им са до голяма степен забравени – за разлика от името на жената, отговорна за тяхната смърт: Бригите Монхаупт, ръководителка на бригадата членове на фракцията Червена армия, застреляла на 7 април 1977 главния прокурор Зигфрид Бубак и неговите придружители – шофьорите Георг Вурстер и Волфганг Гьобел. За техните роднини ще е черен денят, в който Монхаупт бъде освободена. Тъй като към решението на върховния съд в Щутгарт не могат да се отправят никакви критики. Не става дума за помилване, а за действия в съответствие с правото и закона. Който именно предвижда, че и осъдените на доживотен затвор престъпници могат да бъдат освободени, ако повече не представляват заплаха за обществото. И Визбаденер Курир подчертава, че с решението за освобождаването от затвора на бившата терористка Бригите Монхаупт след излежаването на минималния срок от наказанието й, съдиите се придържат стриктно към законовите процедури. И може да се прогнозира, че и за останалите намиращи се в затвора бивши членове на фракцията Червена армия ще се спазят същите правила – без да им се оказват предпочитания или те да бъдат онеправдани. Този правен принцип не превръща бившите терористи в мъченици, нито им предоставя статута на политически затворници заради това, че са участвали във войната срещу една, според тях, болна система.