Акценти в германската преса на 1 октомври

Според Франкфуртер Рундшау е наистина впечатляващо как Християнсоциалният съюз винаги успява в решаващи моменти да стегне редиците си. При това здраво, без изключения. Решителността е един вид съзаклятие, както се прояви и по време на този партиен конгрес. Тъй като всеки в ХристиЯнсоциалния съюз знае колко важно е това за добрите изборни резултати, за отстояването на абсолютното мнозинство в Бавария и за запазването на репутацията в Берлин. И изглежда, че след деветте нервни месеца сега в Бавария отново всичко е наред. Въпросът е само дали решителността ще се окаже достатъчна за достойното политическо представяне в национален мащаб. Понеже мнозина допускат, че здраво стъпилият на земята партиен войник Хубер разполага с възможностите да се държи в Берлин като наистина силен баварец. Тагесшпигел изтъква, че Християнсоциалният съюз вече от години е баварска партия, каквото ще остане и поне в близко бъдеще. След пет месеца предстоят общински избори, след година – избори за Ландтаг. Като още първите могат да се окажат решаващи за съдбата на новото ръководство. Наследниците на Щойбер най-вероятно скоро ще усетят колко добре им е било под неговото крило. И най-вече новият партиен председател Хубер е изправен пред истински шпагат, който почти няма как да бъде направен. От една страна той трябва да се бори с всички сили за изборите, на които се разчитат да увеличат тежестта на партията във федерален мащаб. От друга страна – в никакъв случай не бива да допуска засилване на впечатлението, че Християнсоциалният съюз се трансформира в национална партия. И Вестфелишер Анцайгер поддържа становището, че в трудни времена Християнсоциалният съюз непременно се дисциплинира. И вследствие очакваният толкова напрегнато избор на нови лидери се оказа само един ритуал: ние сме си ние, така и трябва да бъде. Едно от изискванията след ерата на Щойбер, обаче, остава неизпълнено – смяната на поколенията. Бекщайн е на 63 години, Хубер – на 61. И двамата имат големи заслуги към партията си, но точно на тях надали би могло да се разчита за свеж полъх. Едно ориентирано към бъдещето ново начало би трябвало да изглежда другояче. С поглед към бъдещето е и коментарът на Нюрнбергер Нахрихтен: през следващата година Хубер има да печели на два пъти важни избори за Християнсоциалния съюз. Той би трябвало да отвори партията, да я подмлади, без да забравя ветераните, да запази тежестта на Съюза в национален план, без да намалява “баварското” в нея. Други са се проваляли и пред по-скромни задачи. А Бекщайн си осигури по-удобната позиция, за Ервин Хубер останаха сериозните предизвикателства. Както стана отчетливо ясно на партийния конгрес – шефът е Хубер. Но пък Гюнтер Бекщайн е по-силният. Какво ли ще се случи с Християнсоциалния съюз оттук нататък – пита Мителбайрише Цайтунг, припомняйки, че партията има достатъчно опит от миналото с двойно ръководство. Някога партийният лидер Франц Йозеф Щраус много искаше да разпорежда на премиера Алфонс Гопел как да управлява. И между Тео Вайгел и Есдмунд Щойбер медиите наблюдаваха с години играта за надмощие. А ако сега Хубер остане министър, положението ще се усложни още повече. Тъй като Бекщайн като премиер ще е шеф на Хубер, който пък от своя страна ще му е началник в партията. Все пак понеже и двамата са над 60-годишни, от тях би трябвало да се очаква да проявят определена мъдрост, а не да изострят враждебността помежду си. Някои от възможните конфликтни точки би трябвало да бъдат изяснени максимално бързо. И накрая – Вецлауер Нойе Цайтунг с мнението, че за канцлерката нещата на партийния конгрес на Християнсоциалния съюз не биха могли да се развият по-добре. Тя има нужда от съюзниците си за поддържане на мнозинството. И няма нужда от удари под кръста от Мюнхен. И Хубер, който за разлика от Зеехофер не разполага с пост в Берлин, ще срещне трудности да партнира на ниво на берлинска сцена. От този уикенд нататък за Християнсоциалния съюз ще е по-трудно да се представя в Берлин като самостоятелна партия.