Акцентите в германската преса на 1 юни

Поводът – съобщението на Федералната агенция по труда , че броят на безработните в Германия е спаднал през май в сравнение с предходния месец със 161 хиляди души и е стигнал до 3 млн 806 хиляди. Квотата е намаляла с 0,4 на сто до 9,1 процента. Тези данни са причина Мителбайрише Цайтунг да акцентира върху следния парадокс – че търсенето и предлагането на германския пазар на труда все повече се разминават, в редица направления. Което засяга не само аспекта квалификация, но също така и заплащането. Където вече наистина става интересно. Вече от години Германия все повече се превръща от страна на високите заплати в средностатистическа държава. Като освен другото една от причините трябва да е и в това, че все повече германци заминават на работа в чужбина, а и добре образованите чужденци виждат бъдещето си някъде другаде. Не може да бъде – възкликва и Нордбайришер курир – че милиони безработни няма никакви перспективи за работа, а същевременно предприятията не могат да се намерят персонал. Това наподобява невероятното прахосване на ресурсите от народното стопанство, което във времената на подем не бихме могли да си позволим. Изострящият се дефицит на квалифицирани специалисти пречи на растежа, респективно – на базата на трайното развитие. Все пак – ситуацията на пазара на труда е удовлетворителна, Германия успя да преобърне тенденцията. И на фона на всички съществуващи проблеми – все пак трябва да се радваме.

Зюддойче Цайтунг се спира на взаимната връзка между спорта и политиката във Федералната република, като отбелязва, че никъде другаде побратимяването не е толкова близко, никъде другаде не съществува толкова изпреварваща утвърдителна връзка както между организирания спорт и политиката. Както се казва постоянно – спортът разполага с влиятелни лобисти, които се грижат за това да му бъдат спестявани неприятностите. Което не изчерпва нещата. Лобистите са хора, които кръжат в преддверието на властта, за да осигурят подкрепата за своите поръчители. От което спортът няма чак толкова голяма нужда. При спорта самите политици са лобистите.

Две от изданията – Ханделсблат и Франкфуртер Алгемайне Цайтунг разискват въпроса със създаването на специален трибунал за разследването на убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири – каквото решение бе взето от Съвета за сигурност на ООН. Според Ханделсблат гласовете, които отсега определят решението на Съвета като победа на справедливостта, избързват. Наистина – Русия и Китай не са се възползвали от правото си на вето. Но дали това фактически означава, че резервите на правителствата на двете страни, чиито традиционни симпатии към Сирия са известни, са отпаднали, тепърва има да се доказва. Би могло да се предположи, че Москва и Пекин се стремят да преодтвратят дамгосваните си като съотговорни за продължаващата катастрофа в Ливан. Пък и отказът от съпротива вероятно не е бил толкова трудно решение, като се има предвид, че със създаването на трибунала изобщо не настъпва сигурност, че той ще може да работи необезпокояван. Позицията на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е следната – не би трябвало да се превръща в правило това престъпления като нападението над Харири на 14 февруари 2005-та година, при което общо 22 души изгубиха живота си, да се разследва на подобно външно, международно равнище. Но ливанците се надяват, че интернационализирането на проблема ще има сплашващ ефект.