Австрия-България през 2007

Една безспорно добра новина в двустранните отношения между България и Австрия от изминалата 2007 година е, че малолетните български джебчийки, които дълго занимаваха австрийските и българските институции и медиите в двете страни, окончателно изчезнаха от улиците на австрийската столица Виена.

Ето какво каза за българската редакция на радио Дойче веле Норберт Чайпек от виенската общинска Служба за децата и младежите, който вече от години работи по случая с българските малолетни дежбчийки:

“В полицейските кръгове във Виена, но и сред социалните служители, се казва, че феноменът е изчезнал, че малолетните джебчийки ги няма.”

Феноменът с вноса на малолетни български джебчийки

в Австрия набра сила след отпадането на Шенгенските турстически визи за българи през 2002 година. Две години по-късно във Виена са били регистрирани около 256 случая на малолетни джебчийки от България. Пикът обаче бе през 2005 година, когато виенската полиция съобщава за 650 случая. А през 2006 година, само за един месец – февруари, в австрийската столица има 148 случая на заловени малолетни български джебчийки. Във Виена единични случаи са били регистрирани и през тази година, но Австрия смята, че проблемът е като цяло разрешен.

Норберт Чайпек от виенската общинска Служба за децата и младежите, казва:

“Това са единични случаи. Това са деца, които или са минавали оттук на връщане към България от друга държава или са успели да намерят някаква пролука.”

2007 година беше богата и на български културни събития в Австрия.

Сред по-интересните от тях бяха изложбите във Виена на българска архитектура и на съвременно изкуство – с участието на българския художник Недко Солаков.

Силно българско участие тази година имаше и в четвъртият фестивал на балканска музика Balkan Fever, на който свириха световноизвестни музиканти, като Милчо Левиев, Теодосий Спасов и Иво Папазов. Във фестивал на балканското кино във Виена, България се представи с около 30 ленти, сред които класика от 60-те, 70-те и 80-те години, като “Понеделник сутрин”, “Оркестър без име” и “Козият рог”, но показа и много нови филми, създадени от 2000 година насам.

А ето как директорът на Българския културен институт “Дом Витгенщайн” във Виена, Борислав Петранов, обобщава кое според него е било най-важното в българския културен афиш в Австрия през 2007 година:

“Аз бих откроил три основни неща. Първото събитие, с което всъщност и започна тази 2007 година, беше представянето в пале Порчия на съвместна избожба на българско изобразително изкуство, съвременно, като се започне от едни от, бих могъл вече спокойно да кажа “класици” в българското изобразително изкуство и се стигне до най-младите. Другото събитие, което смятам също за значително, е изложбата на български книги, печатани в средата и края на 19 век във Виена. И, най-скорошното събитие е представянето на българската икона – изложбата на стари български икони в църковния музей на Австрия.”

В рамките на тази изложба, наречена “Огън и дух – 1000 години български икони” са показани около 50 български икони от фонда на Националния историко-археологически църковен музей при Българската Патриаршия в София. Най-старият експонат сред тях е икона на Св. Константин и Елена от 6 век. Изложбата “Огън и дух” ще е отворена за посетители във виенския църковния музей “Доммузеум” и догодина - до началото на март.

2007 година бе силна година и за вече традиционно

добрите икономически връзки между България и Австрия.

Ето как ги коментира Йозеф Майер, ръководител на отдела за външноикономически връзки и европейска интеграция към австрийското министерство на икономиката и труда:

„През първата половина на годината, австрийски фирми са инвестирали в България 1,2 милиарда евро. Това означава, че активността на инвеститорите продължава да е силна. Искам да отбележа преди всичко инвестициите на ЕVN, австрийския Telekom, но има и други области на голяма активност като банките, строителния сектор, дървопреработването, металопреработването, софтуерът.”

Тъй като статистиките за цялата 2007 година не са готови, все още е рано да се каже дали Австрия ще успее да запази лидерската си позиция на най-голям инвеститор в България. Йозеф Майер от австрийското министерство на икономиката и труда обаче казва:

„Едно може да се каже със сигурност – на глава от населението Австрия е най-големият инвеститор в България. С нашите 8 милиона население със сигуност имаме по-голям дял в инвестициите в България, отколкото много други по-големи страни. В това отношение и през следващите години очаквам положително развитие. Защото, доколкото можем да преценим това от тук, от Австрия, българската икономика се развива наистина добре. Можем да сме сигурни също, че присъединяването на България към Европейския съюз ще продължи да има положително въздействие върху икономическото развитие на страната, особено по отношение на реформите.”

Присъединяването на България към Европейския съюз

на 1 януари беше една от важните теми в двустранните й отношения с Австрия през изминалата година. Ето какво призна пред българската редакция на радио Дойче веле от името и на останалите, така наречените стари членки на Европейския съюз, австрийският дипломат Карл Дийм. До началото на ноември той беше посланик на Австрия в България:

„Първо трябваше да свикнем с мисълта, че България е член, член на Европейския съюз. Позволете ми открито да кажа, че това продължи месеци. Това не се прие автоматично от 1 януари - че това вече е страна членка. По-скоро ние непрекъснато се улавяхме, че се отнасяме към България както и преди – като страна кандидат за членство.”

Карл Дийм добавя:

„Да свикнем с тази мисъл, тоест, че възможността да кажем на България: „Ако не направите правите това и това, няма да станете член” – с това беше свършено, защото България е член на Европейския съюз. Въпреки това, останалите страни членки отново и отново предупреждаваха страната и ще продължават да правят това и в бъдеще по отношение на онези области, които познаваме добре. Това са вътрешните работи и правосъдието, области, в които вярваме, че все още има какво да се свърши, въпреки че там имаше голям прогрес.”