Венециско биенале 2013
Во Венеција е во тек 55-та меѓународна изложба на ликовна уметност. Како и секоја година, овде се претставуваат бројни уметници. Па сепак, овојпат е поинаку - Германија и Франција си ги заменија павилјоните.
Самит на модерната уметност
Il Palazzo Enciclopedico - Енциклопедиска палата. Тоа е мотото на годинешното 55-то по ред Биенале. Во средишниот дел на изложбата учествуваат 150 уметници од 88 земји. Венеција до крајот на ноември ќе биде центар на модерната уметност. Оваа година има голема новост: Германија и Франција меѓусебно си ги заменија павилјоните.
Франција во германскиот павилјон
Германскиот павилјон е специфично место за изложување. Неговата монументална архитектура и историјата на зградата беа веќе проблем за многумина уметници. Зградата своевремено во пропагандни цели ја злоупотребувале нацистите. Годинава во германскиот павилјон гостува Франција. Неа ја претставува Анри Сала, албански уметник кој живее во Берлин.
Спој на музиката и уметноста
„Концерт за лева рака за клавир и оркестар“ францускиот композитор Морис Равел го напишал во 1930 година. Тоа било по Првата светска војна, во која многу пијанисти ја загубиле десната рака. Анри Сала на таа тема направи филмска инсталација. Нејзиниот наслов „Ravel Ravel Unravel" е игра на зборови со значењето на aнглiскиот поим „ravel" - заплет.
Германија во францускиот павилјон
Германија во францускиот павилјон претставува истовремено четворица меѓународни уметници. Ниеден од нив не е Германец. Глобализацијата на уметноста е темата на Сузане Генсхајмер, која и во 2011. година беше задолжена за германскиот павилјон. Тогаш Златниот лав го освои авторот на германската изложба, Кристоф Шлингензиф.
Суперстар на уметничката сцена: Аи Веивеи
Аи Веивеи радо ја прифати поканата да ја претставува Германија. Тој е еден од најважните уметници на денешнината. Освен тоа, за многумина Кинези овој скулптор и автор на инсталации е социјална совест, зашто ги тематизира општествените проблеми во татковината. Но, Биеналето започна без присуството на овој критичар на режимот, бидејќи власта не му дозволи да патува.
Неконтролирано ширење
Аи Веивеи за средишниот простор на павилјонот осмислил огромна инсталација која се состои од над 800 столови. Тоа е симбол на односот на индивидуата и општеството, но и на неконтролираното ширење на кинеските мега-градови. Аи Веивеи дури не смееше ни да дојде во Венеција за да ја постави инсталацијата. Тоа го направија неговите долгогодишни соработници, кои од него добиваа упатства преку Скајп.
Традиција и модерна
„Дрвото е материјал кој им е најблизок на луѓето“, вели Аи Веивеи. Столовите потекнуваат од различни кинески региони, стари се до 80 години. Тој ги набавил со помош на колекционери и антиквари. Тие се наследувани во семејствата од колено на колено. По кинеската културна револуција, столовите веќе не се уникати од дрво, туку масовен производ од пластика.
Африка одвнатре: Санту Мофокенг
90 проценти од фотографиите кои ги знаеме од Африка, се направени од белци. Санту Мофокенг фотографира од внатрешна перспектива. Тој е роден во 1956. година во Јужна Африка и ја доживеал најлошата фаза на апартхејдот. Денеска е еден од најзнајачните африкански фотографи. Неговото слоевито уметничко творештво пружа невообичаен поглед врз јужноафриканското општество.
Светлина, сенка и спиритуалност
„На јазикот сесото сенката не значи отсуство на светлина. Тоа има подлабоко значење. Сенката има врска со аурата, достоинството и самодовербата“, вели Санту Мофокенг. По крајот на апартхејдот, тој се посветил на религиозноста и спиритуалноста на јужноафриканското општество и тие фотографии ги прикажува во Венеција.
Бескомпромисна филмска уметност: Ромуалд Кармакар
Ромуалд Кармакар, режисер и сценарист, син на Французинка и Иранец, веќе неколку пати учествувал на Биеналето. Тој снима играни, документарни и уметнички филмови. Неговата радикална естетика се одразува во неговото мото: „Едонставниот пат е полн стапици“.
Пред бура
„Во очекување на бура“ - лисјата на дрвјата шумолат и најавуваат силен ветер кој во 2012 година опустоши делови на САД. Ромуалд Кармакар снимал низ мрежа против муви. Така настанала чудна, апстрактна и истовремено заканувачка атмосфера. Филмот дополнува два други прилози, во кои Карлмакар се пресметува со радикални движења.
Меѓу два света: Дајанита Синг
„Никогаш не би изложувала во индиски павилјон и затоа сум среќна што националноста во германскиот павилјон не игра никаква улога“, вели Дајанита Синг. Таа по потекло е од Индија, но животот го минува патувајќи по светот. Во Венеција не изложува фотографии, туку книги со фотографии, во издание на германска издавачка куќа од Гетинген.
Меѓу сонот и јавето
„Силата на фотографиите не е во поединечната слика, туку многу повеќе во нивната комбинација“, смета Дајанита Синг. Како и во она што не се покажува. Таа во Венеција прикажува фотографски проекции од својата огромна архива. Во фокусот е Мона, индиски евнух од Њу Делхи, кого со години го следела и фотографирала.
Уметност без граници
55-то Биенале поизразено од кога било покажува дека модерната уметност нема граници. Размената на павилјоните меѓу Франција и Германија е пример за тоа колку денес е надминато начелото на национално репрезентирање. Мнозинството уметници уметничката слобода ја сфаќаат за поважна отколку својата национална припадност.