1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Детефобия?

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев1 декември 2010

Бързайки напред, модерните общества сякаш забравят най-важното - че за да ги бъде, са им нужни деца. При това ниската раждаемост не е единственият проблем. В България все още има хора, които "изхвърлят" децата си.

https://p.dw.com/p/QLmg
Семейството - изчезващ видСнимка: Fotolia/Natascha Farber

Европа застарява, раждат се все по-малко деца. Не просто по-малко от две деца на двойка родители - много жени изобщо остават бездетни. В Германия 21% от жените между 40 и 44-годишна възраст нямат деца. Причините затова са много, но сред най-важните е трудността да се съвместява работата с отглеждането на децата, което все още се вменява като дълг основно на майката.

Мълчаливият бунт на нераждащите жени

В Австрия ниската раждаемост е огледало на много консервативните нагласи за ролята на жената: до 1975 година мъжът по закон взема всички важни решения за семейството и децата, включително и дали жената да работи или не. И днес една трета от анкетираните австрийци смятат, че мястото на майката е у дома. Фактът, че в момента 62 процента от австрийките на възраст между 30 и 44 години работят на частична заетост, само още веднъж показва, че основно жената носи тежестта при отглеждането на децата.

Symbolbild Liebe Glück Alt und Jung Hand im Hand
Няма дете, отгледано
без лична саможертваСнимка: Fotolia/Marzanna Syncerz

Не е чудно следователно, че жените се въздържат да имат деца. Деца насила не се създават, не помагат и включително финансовите инжекции. Австрия е в челото на ЕС по финансово подпомагане на семействата, но в дъното по раждаемост. Мина и времето, когато жените раждаха деца под натиска на идеологически концепции. Само в региони с истинско равноправие, като скандинавските страни и специално Швеция, ситуацията е по-благоприятна.

Общество на егоисти

Общество, в което има малко деца и много възрастни, се превръща в общество на егоисти. Няма дете, отгледано без лична саможертва и безсънни нощи, колкото и добра инфраструктура от детски градини и ясли да е изградена. Фиксирането само върху собственото благополучие и собственото спокойствие е една от тенденциите в богатите западни общества днес, където раждането на повече деца е оставено на иначе тъй недолюбваните хора с мигрантски произход.

Бившата комунистическа част на Европа пък все още има много сериозен проблем с изоставените деца. Домът за сираци (които не са никакви сираци, а деца с живи родители) е социалистически феномен, който продължава да се възпроизвежда. Дори в определяната като отличничка на прехода Чехия 22.000 деца се отглеждат институционално. Наистина, тук се включват и децата с ментални или физически увреждания, но факт е, че нагласите деца да се изоставят от собствените им родители не намаляват, а растат. Само 4% от децата са настанени в домове с решение на органи, мнозинството се намират там по волята на собствените им родители.

Symbolbild Rassimus?
Накъде с децата от домовете?Снимка: Fotolia/DURIS Guillaume

Българският "принос"

България нееднократно привлече вниманието на международните медии (да си припомним само репортажите на БиБиСи) с темата за занемарените деца от домовете. Наскоро Българският Хелзинкски Комитет сигнализира за смъртни случаи на деца с увреждания, починали поради немарливост и дори направо от глад. Наистина, в България се правят усилия децата да бъдат извадени от домовете, но това става прекалено бавно.

9 от общо 32-те дома за деца ще бъдат закрити през идните 5 години, а затварянето на всички останали щяло да стане в рамките на 15 години. Това означава, че на България ще са нужни 35 години след падането на комунизма, за да се справи с едно от най-тежките му наследства. За да се затворят домовете обаче е нужна алтернатива: семейна среда, не институция, където да бъдат настанявани нуждаещите се деца.

Приемно семейство? Непозната дума...

На Запад отдавна съществува традицията на приемното семейство. Само през 2005 година 9.000 деца в Германия са настанени извън роднинския кръг. Откъде идват тези деца ли? Ами от семейства в криза, където е имало насилие, дроги или нищета. Винаги ще има родители, неспособни да изпълняват задълженията си, затова обществото създава система, за да прихване децата в риск: не домове, а други семейства.

В един малък град като Залцбург например годишно около 300 деца се отглеждат в приемни семейства. В Чехия приемните семейства са около 5.000. В България засега има само около 500 приемни семейства, а през последната година особено активен е българският комитет на УНИЦЕФ с кампанията “Стани приемен родител”.

Kind in Indien
Да растеш без обич...Снимка: AP

Всичко това обаче е само начало. Тепърва трябва да се развива нова култура по отношение отглеждането на чуждо, а не на “биологично свое” дете. То изисква особена толерантност и разбиране, защото децата от домовете или от проблемни семейства идват с дефицити в общуването, те обикновено са със забавен ръст и развитие - не толкова заради недохранване, а главно заради липсата на обич, майка, стабилна семейна среда и внимание.

В плен на страхове и табута

Децата от домовете често са от малцинствата. Изисква се кураж, за да се вземат за отглеждане такива деца и да се преодолеят страхове, табута и предразсъдъци. Наистина, България не е Америка, където не само актриси като Анджелина Джоли и Мадона редом със своите отглеждат и осиновени цветнокожи деца, но е много разпространен и моделът на разширеното семейство, в което деца от различни бракове, етноси, биологични и взети за отглеждане, съжителстват като голяма фамилия.

Българските приемни родители заслужават поощрението и вниманието на обществото, включително и медийното внимание. Българинът няма да загуби, ако изтърве някоя клюка или нецензурна реплика от устата на политик. Но ще спечели, ако научи повече за благородни хора и цивилизовани модели.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми