Между "циганската баница" и Уестминстърското абатство

Върху странната политическа еклектика в най-бедната европейска държава се спира Георги Папакочев:

Когато един харизматичен министър-председател разкаже пред медиите как като хлапак е събирал помията от почивните станции в родното си място, за да храни семейните прасета и е ритал топката с филия с мас и захар в ръка, тази изповед естествено предизвиква незабавен ефект сред целокупното население и най-вече сред политическия елит. Всички мигом изпадат в тежка носталгия по волното детство на село, по вкусните питки на мама и баба, по мученето на добитъка и уханието на оборски тор.

От подобни моменти обикновено се възползва земеделският министър, за да метне върху масовите настроения познатите вече слюнкоотделящи инициативи за бъдещо производство на хляб от брашно, колбаси от месо и сирене от мляко, а опозицията, надушвайки мощния предизборен потенциал на подобни обществени реминисценции, също се захваща да халюцинира по медиите за някогашните домашна юфка с кисело мляко, качамак със свински пръжки и незабравимите бонбони „кръц-кръц”.

Рапорт даден - рапорт приет!

В което не би имало нищо странно, ако сегашният диригент на носталгичните елегии за иначе „опороченото от червената пионерска връзка детство”, в зрелите си години на бодигард не беше получавал начални уроци по приложна политика от две диаметрално противоположни фигури, за които насъщният никога не е бил властоопределящ фактор.

Едната от тези две фигури беше правешкият „човек от народа”, който освен че близо половин век правеше държавата си за смях, няколко пъти дори се опита да я хариже на тогавашния Съветски съюз. Разтривайки ушите на детронирания комунистически диктатор, днешният фрустриран екс-пионер успя да попие доста тайни за същината на властта, а по-късно получи и управленска „шлифовка” по темата лично от някогашния български престолонаследник и неотдавнашен министър-председател. Който в представите на по-възрастните българи и местни медии винаги ще си остане „Симеончо” и ще е сочен като символ на съмнителен царски блясък и незаслужено охолство.

Бог високо, цар далеко!

Което въобще не попречи на въпросния цар-премиер да спечели категорично изборите през 2001-ва, да изкара пълния си управленски мандат, да присъедини страната към НАТО, да подготви влизането й в ЕС и да кара европейския политически и аристократичен елит да чака на опашка, за да се ръкува с него.

Нещо подобно, впрочем, предстои да се случи и тази седмица, когато камерите на големите световни телевизии /сред тях, естествено, и БНТ/ ще показват на своята милиардна аудитория в едър план гостите на кралската сватба от първите редове в лондонското Уестминстърско абатство.

Репортерите ще обясняват на всякакви езици, че петата поред поканена чуждестранна кралска особа е българин, който макар никога да не е тичал след футболната топка с филия с мас в ръка, е част от фамилията на британската кралица, на белгийския крал и дори аристократичен братовчед на сегашния чешки външен министър Карел Шварценберг.

Всичко това обаче едва ли ще има някакво значение за днешния български червен, син, жълт и всякакъв политик. Фучащ към родната паланка в мощното си БМВ или последен модел Мерцедес, в спомените си той ще продължава да се вижда по потник, със скъсани гуменки и дебело намазаната с мас филия в ръка. И ще си повтаря натрапчивото: „Ето как и откъде съм тръгнал!”. Докато пристигне отново в селото си и седне на обилната трапеза.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев