1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Проблемите на православната църква

К. Кремер, Т. Бремер20 юни 2016

Българската православна църква отказа първа участието си във Всеправославния събор. Последваха я Русия, Сърбия, Грузия и Патриаршията на Антиохия. След над 55 години подготовка съборът е пред провал.

https://p.dw.com/p/1J9wM
Снимка: picture-alliance/AP Photo

Това е първият Всеправославен събор от 1200 години насам: става дума за срещата на гръцкия остров Крит, която започна в неделя. Пет от четиринайсетте автокефални православни църкви обаче отказаха участието си - сред тях е и БПЦ. Защо този събор е на косъм от провала? По темата Ви предлагаме интервю с германския експерт по източно православие Томас Бремер, който е завършил теология, славистика и класическа филология и от 1999 е преподавател в Икуменическия институт към Университета в Мюнстер.

Дойче Веле: Проф. Бремер, що за църква е Православната църква?

Томас Бремер: Православната църква се състои от 14 автокефални църкви. Всяка една от тях отговаря за определен район и сама управлява в него. Всички обаче се смятат за част от православието.

Дойче Веле: Вселенският патриарх Вартоломей е смятан за "водещия" сред главите на православните църкви. Защо между него и руския патриарх постоянно има напрежение?

Томас Бремер: Това се обяснява с факта, че в Константинопол е възникнала първата православна църква, но днес Цариградската патриаршия е по-скоро една малка църква. В Истанбул, където е седалището ѝ, тя може да се похвали с едва няколко хиляди вярващи. Към нея се числят и отделни църковни общности на територията на Гърция и на гръцките острови. Освен това Цариградската патриаршия претендира за юрисдикцията и върху православните вярващи в неправославните територии. Това означава, че например живеещите в САЩ или Германия православни християни се водят към Цариградската патриаршия. В същото време Руската патриаршия е най-голямата от всички православни църкви - със 180 милиона вярващи в Русия, Беларус, Украйна и още няколко други държави. Между двете патриаршии в Москва и Истанбул съществуват вътрешни търкания, но зад всичко това стои въпросът за ръководната роля на една от двете патриаршии.

Дойче Веле: Това е първият Всеправославен събор от повече от 1200 години. Събитието се подготвя цели 55 години, а от 2 години знаем, че то ще се проведе през 2016. Накрая се стигна до този бойкот. Как си обяснявате всичко това?

Томас Бремер: Имаше индикации, че не всичко ще върви гладко. Първа отказа участието си Българската патриаршия - преди две седмици. Това беше много изненадващо, тъй като подготовката за събора през последните две години вървеше много добре: всички документи бяха одобрени лично от патриарха на съответната църква или от епископи с делегирани за това права. Всички бяха детайлно запознати с програмата на срещата. Затова и беше много странно, когато българите изведнъж решиха, че съборът трябва да бъде отложен, защото подготовката не вървяла добре. Останахме с усещането, че някои хора не са си давали сметка в какво точно се впускат. И сега, когато датата за събора наближи, те са решили, че всъщност искат нещо друго.

Дойче Веле: България, Грузия, Сърбия, Антиохия и Русия настояват за отлагане на събора. Какво е предвидено да се обсъжда на тази среща?

Томас Бремер: Става въпрос за шест текста: за общото послание на православната църква в днешния свят; за отношението към останалите християнски църкви; за свещените пости; за брака; за автономното управление и за диаспората, т.е. за православието в неправославните райони по света. Всичко на всичко тези шест текста останаха накрая от дългия списък с предложения. И по всичките шест имаше постигнато съгласие и бяха изработени проекти за заключителни текстове.

Дойче Веле: Какво предвижда процедурата?

Томас Бремер: По време на събора трябваше да се обсъждат само тези шест текста. В неговия дневен ред изрично е записано, че други теми не могат да бъдат предлагани. Процедурата предвиждаше въпросните 6 текста да бъдат приети, отхвърлени или да бъдат все пак одобрени, след като бъдат преработени. Освен това приемането им трябва да бъде с пълно единодушие, т.е. всяка отделна страна има право на вето. Ето, че петте горепосочени църкви се изплашиха и настояват за отлагане на срещата. Лично аз не знам какво постигат с това.

Дойче Веле: И все пак какво развитие очаквате?

Томас Бремер: Православни вярващи има също и в западните общества. В САЩ например много теолози се изказват доста критично относно Всеправославния събор. Те твърдят, че в днешния съвременен свят се нуждаем от съвсем други отговори. Страхувам се, че православната църква трудно ще ни убеди в своето единство. И второ: тя рискува да загуби връзката с модерния свят и хората, които живеят в модерността - както на Запад така и в православните страни в Източна Европа, Русия, Сърбия и Грузия.