Тук Германия се провали

Историята на "Трапезите" в Германия, според мнозина, е истинска история на успеха. Първата подобна инициатива възниква в Берлин през 1993. А днес в страната има над 930 подобни сдружения, които раздават безплатни хранителни продукти на нуждаещи се граждани.

В "Трапезите" работят десетки хиляди доброволци, които събират и раздават по 100.000 тона хранителни продукти годишно - става дума за дарения от търговската мрежа. Безплатните храни достигат до около 1,5 милиона нуждаещи се. По-голямата част от тях са германци, но през последните години към обичайната клиентела се присъединиха и много чужднеци. Само в края на 2015 и началото на 2016 "Трапезите" са помагали и на около 250 000 бежанци. 

Преди няколко седмици обаче една от "Трапезите" – тази в Есен – обяви, че временно ще спре издаването на нови членски карти за чужденци, защото тъкмо те нерядко предизвиквали скандали на опашките за храна, пререждайки останалите, и обиждайки доброволците, раздаващи продуктите в "Трапезата".

Тук държавата се провали

Това, че алармиращата новина дойде тъкмо от Есен, не е случайност. Особено северните квартали на града са се превърнали в огнище на социално напрежение. Подобни квартали с огромна безработица днес има на много места в Рурската област, но също в Берлин, Манхайм или Нюрнберг. А където има социално напрежение, рано или късно се стига до експлозивна ситуация – като тази в Есен. Станалото обаче не е провал на гражданското сдружение, което помага на бедните, а провал на държавата и нейните социална политика. След реформата на социалните помощи в Германия по времето на канцлера Шрьодер, "Трапезите" станаха едва ли не елемент на социалната политика на държавата, която внезапно изостави предишния модел на социална държава и възприе една концепция от САЩ, където подобни инициативи в помощ на бедните съществуват още от началото на 1960-те години. Зад тази концепция в крайна сметка се крие фактическият отказ от обхватни социални грижи, за сметка на неолиберализма.

"Трапезите" не са нищо повече освен алиби, зад което се крие неспособността на държавата да организира грижите за най-нуждаещите се нейни граждани. Защото "Трапезите" най-често помагат тъкмо там, където държавата и общините отдавна са се оттеглили от своите задължения. "Трапезите" са и алиби за дискаунтъри като Лидл, Алди и сие, които имат чувство, че вършат нещо морално, отървавайки се от продукти с изтекъл срок на годност, които обаче все още не са развалени, и предавайки ги на бедните, вместо да ги изхвърлят в кофата за боклук. В това разбира се, няма нищо лошо.

Всички коментират. Но решение няма.

Твърде проблематичен е обаче начинът, по който политиката реагира на случая от Есен. Всевъзможни функционери - от най-ляво до най-дясно - започнаха да поставят диагнози, без да знаят за какво става дума. Не е никак трудно да обявиш доброволните сътрудници на "Трепезата" за ксенофоби, бежанците - за досадни, а нуждаещите се от помощ - за хитреци и използвачи. Дори канцлерката Меркел се изказа по въпроса, макар че нейният апел да се намери решение на проблема прозвуча малко кухо.

Но защо няма масово обществено възмущение по въпроса, защо няма никакви запитвания в парламента и в отделните фракции, нито пък апели за повече политическа чувствителност към нуждаещите се от помощ, независимо дали са германци или чужденци? Депутатите са представители на гражданите. Докато политиката се държи по този начин, "Трапезите" ще останат като трънче, забито в тялото. В тялото на една от най-богатите страни в света.