Така ли ще се справим с бежанците?

Европейската миграционна политика и политиката за даване на убежище се нуждаят от спешна промяна - това е факт, отдавна известен на мнозина. Сега и председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер го каза съвсем ясно. В речта си пред Европейския парламент (EП) той се опита да убеди правителствата на 28-те членки на Общността в нуждата от тази промяна. "Това не може да продължава както досега", подчерта Юнкер при мрачното си описание на днешния ЕС. И той има право. Но дали предложенията му за промяна на досегашния регламент са приложими? Това не е сигурно.

Председателят на ЕК настоява хората, търсещи убежище, да бъдат задължително разпределяни из страните на Общността. Поради кризисната ситуация още през май тази година ЕК настоя за разпределянето на 40 000 бежанци. Сега увеличава броя им до 160 000. Още тогава повечето членки на Общността отхвърлиха искането. Какво би ги накарало да се съгласят сега?

Награди и наказания

Създаването на изцяло нова система за предоставяне на убежище - а това означава изработването на постоянна схема за разпределянето на още повече от 160 000 бежанци - е някъде далеч в бъдещето. Жан-Клод Юнкер може да разчита на подкрепата на федералната канцлерка Ангела Меркел, но ще трябва да се бори още дълго за постигането на този план.

Той смята да сломи съпротивата с помощта на едно вече изпитано средство: с парично наказание или парично поощряване. Страните-членки, които не приемат бежанци и търсещи убежище, ще трябва да плащат по 6 000 евро за човек. А тези държави от ЕС, в които броят на приетите бежанци и търсещи убежище надхвърля определената квота, ще получават по 6 000 евро за бежанец. Дали обаче парите ще успеят да убедят източноевропейските страни-членки да приемат повече бежанци? Тепърва ще го разберем.

Жан-Клод Юнкер иска да разпредели тежестта, свързана с регистрацията и провеждането на процедурата по даване на убежище, падаща досега върху пръвоприемните страни Италия, Гърция и Унгария, върху всичките 28 членки на Общността. Досега обаче останалите отхвърляха този вид солидарност. Ако този план все пак се реализира, то това би означавало краят на Дъблинския регламент. Гърция и Италия така или иначе не спазват Дъблинските правила отдавна, а Германия на практика ги отмени еднолично с решението си да допусне бежанците от Унгария на своя територия.

Председателят на ЕК настоява в ЕС да бъдат изградени приемни центрове за бежанците, както и да се въведе система за ускорено екстрадиране на икономическите мигранти и засилен контрол по външните граници на ЕС. Освен това в сила трябва да влезе обвързващ списък на сигурните трети страни, чиято цел е да ограничи притока на хора към ЕС.

Жан-Клод Юнкер вярва, че реализирането на неговите предложения не би довело до драстично увеличаване на броя на приеманите в ЕС мигранти. Притокът от бежанци и търсещи убежище обаче трябва да бъде направляван по-добре. Хуманното отношение към бежанците също трябва да бъде гарантирано.

Европа би могла да понесе още много

Председателят на ЕК признава, че Европа не е на предела на възможностите си и общият брой на бежанците, които приема в момента, е "скромен" в сравнение със съседните на Сирия държави. Идния понеделник, когато вътрешните министри ще обсъждат предложенията му, ще стане ясно дали те могат да бъдат реализирани. Много от мерките обаче могат да бъдат наложени и против волята на отделни държави - чрез гласуване с мнозинство.

Но до какво би довело това да пращаме бежанци в държави, които не искат да ги приемат? Та нали самите хора, търсещи убежище, не биха пожелали да се заселят в страни, в които са нежелани?

Сирийските бежанци крещят "Germany! We love you, Germany!". Те са готови да действат на своя глава, само и само да стигнат до страните, в които искат да останат. В това отношение и предложенията на Юнкер засега не могат да променят нищо.