Сърбия - разруха на един процъфтяващ някога индустриален бранш

От пропуканите покриви в халетата нахлува студен вятър. Подлежащи на амортизация автомобили Юго предпазливо избягват дупките в асфалта. Предприятията, които превърнаха 165 хилядния Лесковац в текстилна метрополия, вече са затворени. "Който можеше нещо и който бе квалифициран отдавна напусна града", казва пенсионерът Радослав Сибулич.

"Тук няма работа. Има само мизерия. Никой друг град не е толкова беден и толкова тъжен. Ние сме черната дупка на Европа."

През миналия век Лесковац, с големите си търговски традиции, бе най-богатият град в Сърбия

След втората световна война частните текстилни фабрики бяха трансформирани в държавни комбинати. "По югославско време изнасяхме дори за Близкия изток и Африка. Тогава 17 хиляди души работеха в текстилния бранш", казва говорителят на градската управа Душан Песич.

Войните през 90-години на миналия век и изолацията съсипаха безнадеждно текстилния бранш в Сърбия. Поради санкциите пазарите на Европейския съюз останаха затворени за сръбски стоки. Едва през 2000 година пазарите започнаха постепенно да се отварят за износ от Сърбия. За много предприятия в Лесковац отменянето на квотите и контингентите за износ дойде твърде късно. "Сега отново можем да изнасяме, но нямаме конкурентноспособна технология". Така Песич обяснява банкрута на държавните комбинати. "В изгубеното от нас десетилетие Европа не остана на едно място", добавя той.

Всъщност икономиката на Сърбия се развива в добра посока

казва Марко Паунович, директор на Центъра за либералдемократически изследвания в Белград. Страната, която постепенно се превръщала в икономика на услугите можела да се сравнява с Чехия от средата на 90-те години не само поради своите високи икономически показатели. Процесът на приватизация е приключен почти изцяло. Разкритите нови работни места в сектора на услугите за пръв път през миналата година са надминали по брой закритите работни места в индустрията, посочва Марко Паунович, като подчертава, че стопанският растеж облагодетелства най-вече благосъстоятелни региони като Белград и Войводина. Цените в Лесковац обаче са същите както в Западна Европа, но онези, които изобщо имат някаква работа печелят между 100 и 150 евро на месец. Според Паунович нивото на заплатите в Белград е два пъти по-високо отколкото в Ниш и пет пъти по-високо отколкото в бедните южни райони. Сръбският учен обяснява това разделение също и с едно културно наследство.

"Северната част на Сърбия беше част от Хабсбургската империя, а южната бе доминирана от турците. В икономически аспект тази граница все още съществува."