Страната на богатите бедняци

Наскоро социално ангажираният премиер и лидер на БСП Сергей Станишев сподели пред свои възрастни избиратели, че му било обидно като българин да вижда как западноевропейските пенсионери почивали по българското крайбрежие, а българските им връстници „не можели да си позволят това”. По този повод той отново обеща повишаване на пенсиите, а Висшия съвет на неговата партия пое ангажимент да снабди „възрастните хора”/можем само да се гадаем кои точно!/ с безплатни мобилни телефони.

Тези „трогателни” изяви на внимание съвпадат с тиражираната от централен всекидневник информация, че милионерите в България били близо 10 хиляди, за разлика от попресиленото твърдение на британски медии, че броят им надхвърлял 200 хиляди човека. Това обаче едва ли звучи сензационно на фона на статистиката за продажби на нови луксозни автомобили, която сочи, че от началото на годината до юли българите са се обзавели с 35 хиляди нови возила, сред които са

28 ягуара, 18 кадилака, 6 хамъра, да не броим бентлитата и ролс-ройсите

които отдавна красят новите супер-луксозни квартали и частни извънградски резиденции, хотели и спа-центрове.

Пенсионерската аудитория на премиера Станишев обаче не си задава тези въпроси. Както и не пита своя социален благодетел защо бяха спрени средствата по европейските програми, които изкараха селскостопанските производители на протести и принудиха животновъдите да подкарат стадата си към Гърция. Въпросите зададе ЕК и след като не получи адекватни обяснения от София, сама си даде отговора в двата доклада на Брюксел. А той е, че след като

на България са нужни 27 години за да постигне средното равнище на доходите на ЕС

наливането на корупционно преразпределени средства на европейските данъкоплатци в безумно разхитително строителство, в луксозни автомобили, яхти и неприлично скъпи стоки и услуги, а не в икономиката, образованието, земеделието, инфраструктурата, здравеопазването, това е недопустимо и кранчето на европейските пари се затяга на „затворено”.

Тези дни българските министри отдъхват из курортите по график и... тревожно. Далеч не заради спрените европари обаче. По-скоро от притеснението, че времето във властта няма да им стигне за осъществяване на амбициозните им лични и семейни „бизнес планове”.

А те надхвърлят значително раздаването на безплатни телефони за бедните пенсионери.