София - град-държава

Целта е те да плащат данъците си в столицата, където работят и живеят, а не в напуснатите от тях селища.

Съществува ли цялостно решение на проблема с непомерното нарастване на столичното население? Коментар от Георги Папакочев.

През последните години българската столица се разрасна като гъба. Строен за няколко десетки хиляди души в края на 19 век, към своите милион и половина жители днес градът приема още половин милион временно пребиваващи и преминаващи граждани, като прогнозите са до няколко години постоянното му население да надхвърли 3 милиона човека.

Истината е, че българите масово напускат родните си градове, селища и паланки, за да търсят работа и повече възможности за нормален европейски живот в най-големия български град, без да се съобразяват с неговите постоянни и тежки проблеми.

В годините на комунистическия режим правото на „софийско жителство” се даваше основно на верните на централната партийна власт кадри, както и на съпрузите на коренните софиянци. Напливът за заветното разрешение беше колосален и хората се подлагаха на всякакви унижения за да се домогнат до него.

Днес ситуацията ще стане подобна, ако бъде осъществена идеята за адресна регистрация, която по същество ще бъде контрол върху стотиците хиляди приходящи, ползуващи градската инфраструктура със

своите автомобили, каруци и семейства.

Ако бъде реализирана и другата идея на общината – при записването на децата в детските градини да се изисква постоянно столично местожителство, тогава може да се приеме, че институцията „софийско жителство” се е върнала триумфално в живота на българите.

Доколкото подобно връщане е тоталитарно, унизително, антидемократично, свързано е с огромни разходи, нерви и разочарования, не би било зле по инициатива на кметството да започне изготвянето на законопроект за превръщане на София в град-държава, като от регистъра бъдат изличени всички останали населени места. Така с един ход

всички български граждани ще станат столичани,

а кореняците софиянци ще могат гордо да сравняват родното си място с най-прочутите световни мегаполиси. Защото 8- милионното население на България ще се изравни по бройка с жителите на Ню Йорк.

И още нещо. Ще отпаднат трудностите около финансирането на София, тъй като националния бюджет ще бъде неин, а всички фондове на ЕС ще бъдат менажирани от един човек - кмета, в партньорство със столичните общинари. От съкращаването на административните и транспортни разходи ще бъде финансиран строежа на метрото от кв. Обеля до Варна и Бургас, а столичният боклук ще се депонира безпроблемно практически навсякъде на територията на страната.

Макар и уникална, в идеята за превръщане на София в град-държава има хляб. При това достатъчно, за да нахрани неистовия глад на българина за много пари, безгрижен градски живот и минимум работа.

Поради което в дните на предстоящите Великденски празници, предложението следва да се обмисли особено сериозно от всички българи.

На печено агнешко и червено вино.