Prisma/Lesen

В последно време американците се зачитат и в по-нашумелите шведски кримки, главно в Стиг Ларшон, а отскоро - и в Хениг Манкел. Но това е по-скоро изключение от правилото. Не само европейските, а и чуждите автори по принцип трудно достигат до тях. В САЩ почти не се превеждат книги от чужди езици. Американските писатели и лингвисти не без основание се опасяват, че това води до културна изолация. Тази тема подхваща публицистката Ана Гилас в публикацията си, озаглавена "Четенето на другите" и поместена в последния брой на седмичника "Ди Цайт". Ето какви са, според нея, някои от симптомите на това явление:

Световната литература се прави от преводачите, казва навремето Нобеловият лауреат Хосе Сарамаго. Само че в САЩ неговите думи остават нечути - и тогава, и сега. Само три процента от книгите, които се публикуват в Америка, са превод от чужди езици. От тази фрапиращо нищожна цифра би следвало да извадим специализираните издания. В крайна сметка остават някакви си жалки 0,7% преводна художествена литература. С други думи, цифром и словом, на американския книжен пазар излизат общо 340 преводни заглавия годишно.

САЩ - след Кундера и Солженицин настъпва тишина...

Последният бум на преводна литература в САЩ е от времето на Студената война. Тогава американците четат автори като Александър Солженицин и Милан Кундера, преводните книги буквално завладяват американския книжен пазар. Американците се интересуват от живота, оцеляването и политическите борби зад Желязната завеса. С времето на гласността и перестройката темите се променят и постепенно интересът към чуждите автори отслабва, в преводната литература настъпва осезаем отлив.

Двама страстни критици на наложилата се апатия към чуждите книги са преводачката от испанки Едит Гросман и писателят Александър Хемън. В реномирани издания като Foreign Policy Гросман окачествява това развитие като лингвистичен апартейд. "Културният изолационизъм в САЩ е катастрофален", казва Хемън. А журналисти от Washington Post диагностират симптомите на литературна ксенофобия. Точно на противоположното мнение са наблюдатели като Тим Паркс, които омаловажават явния отлив на интерес към чужди автори и книги. Британецът Паркс изнамира дори евфемизъм за него - нарича недостига от преводни издания нова форма на интернационализма.

Лингвистите и други експерти бият обаче тревога; те смятат, че това е симптом на много сериозен феномен: "Английският език се е превърнал в един вид настъпателно образувание", казва Естър Алън от Центъра за литературен превод към университета Колумбия в Ню Йорк. "Езикът вече не е Lingua Franca, както твърдят мнозина. Вместо да приема чуждите литератури, той ги заглушава и задушава - както в САЩ, така и в света", смята Алън. Ако хвърлим поглед към Германия, ще трябва да се съгласим с него: 87% от публикуваните през последната година общо 4155 заглавия художествена литература са превод от английски език.

Кои са главните виновници?

Авторите по света са наясно с тази тенденция и се дистанцират от матерния си език. "Статистики за курсове по креативно писане в САЩ и Великобритания доказват нарастващия дял на писатели от други страни", изтъква Алън. Причината е проста - изгледите на тези писатели на американския книжен пазар са по принцип мрачни. Рики Сток, ръководителка на Германската книжна служба в Ню Йорк, съобщава, че в периоди, когато на пазара се появяват мегабестселъри, в САЩ се публикуват, рецензират и предлагат все по-малко романи.

Критици като Едит Гросман знаят кои са главните виновници за това положение на нещата. Това са ориентираните към печалба издателства, тези "раздути международни конгломерати", както ги назовава Гросман. Шефовете на подобни издателски къщи се стремят към печалба между десет и дванадесет процента в книжния бранш, където по принцип печалбите се движат между три и пет процента. Това засилва натиска върху редакторите. Те са принудени да търсят и препоръчват по възможност известни автори с възможно най-добри изгледи за печалба. "По време на вълната от съкращения вследствие на финансовата криза са загубили работата си главно редактори на издания, които не са донесли добра печалба", казва Рики Щок. Точно по тази причина повечето редактори не са склонни да рискуват реномето и работата си и да заложат на нови, непознати автори.

Американските издателства се въздържат да публикуват преводи дори на автори, които са се наложили в чужбина. Плашещи примери има предостатъчно, един от тях е Джонатан Лител с "Доброжелателните". Издателство "Харпър Колинс" откупи правата върху френския бестселър за един милион долара. Освен това плати на известната преводачка Шарлот Мандъл възщедра сума за английския превод на съдържащата 1000 страници книга. От отпечатаните 150 000 екземпляра на бестселъра, който се очакваше да бъде огромен касов бум, през първите шест месеца след излизането му се продадоха едва 17 000. Наистина, подобни провали са по-скоро рядко явление - само че те плашат издателите, карат ги не само да избягват риска, но и изобщо да не желаят да поемат риск.

Добрите романи просто нямат шанс...

В САЩ чуждата литература е изправена и пред редица структурни трудности. "Тя има този недостатък, че редакторите и маркетинговите отдели по принцип не могат да я четат в оригинал. Добрите романи просто нямат шанс", казва Щок. Ако ръкописите или пробните страници освен това не се предоставят на американските литературни агенти според исканите стандарти, прегледът и оценката им може да се превърне в трудоемко, времеотнемащо, а същевременно и твърде скъпо начинание.

Чуждата литература и чуждите автори имат и друг проблем в САЩ. Критиците, а те стават все по-малко поради кризата във вестникарския бранш, по принцип предпочитат американски автори. За последните и без друго вече се говори и именно те биват рецензирани, обсъждани, представяни. Авторитетни литературни награди като "Пулицър", например, се присъждат само на американски граждани. Така писатели от други страни почти нямат шанс да привлекат върху себе си вниманието както на критиците, така и на читателите. Ако на всичко отгоре тези писатели не говорят английски, отпада и възможността да се представят на потенциалните си американски фенове поне чрез литературни четения. Те просто остават извън полезрението както на по-широката, така и на специализираната публика в САЩ.

Не е изненадващо, че 80% от преводната литература излиза в малки, независими издателства, които са поставили за своя цел литературния обмен. Подкрепяни от фондации и правителствени инициативи, тези издателства култивират по-индивидуална издателска политика, отколкото ориентираните към печалба издателски къщи. Това им привлича постоянен кръг от читатели. Недостатъкът е само, че този читателски кръг остава твърде малък, просто почти се губи на общия фон.