Само едно добро начало
Когато след време историците дават оценки на президента Барак Обама, възобновяването на дипломатическите отношения с Куба трябва да бъде зачетено като един от големите успехи на неговото управление. Но с това трябваше да се заемат още предшествениците на Обама. Защото нито една комунистическа държава не остава същата, след като нейните граждани са опознали предимствата на свободната пазарна икономика. Тогава диктатурите биват принуждавани да започнат да правят компромиси.
Дълго време обаче Вашингтон остана праволинеен, включително след като Студената война в Европа беше приключила. Така, без да искат, предшествениците на Обама само укрепиха позициите на комунистическите управници в Хавана, които можеха да винят "лошите американци" за всички свои несгоди и неуспехи: от дефицита на потребителски стоки до лошата инфраструктура на острова. С възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни нещата коренно се променят. Очаква се Куба да бъде "наводнена" от американски долари - поне в средносрочен план - и с тяхна помощ да си отидат политическите наследници на братята Кастро.
Защо на Вашингтон му беше необходимо толкова време, за да стане по-прагматичен и гъвкав в отношенията си с карибската държава? До 1991 година противопоставянето между Куба и САЩ беше част от Студената война. Хавана се превърна в преден пост на Съветския съюз, макар първоначално това да не е било замислено по този начин от Фидел Кастро. Когато червеният флаг със сърпа и чука беше свален от Кремъл, започнаха тежките икономически проблеми за Куба. Президентите Буш баща и син, както и Бил Клинтън се надяваха, че след време и червените управници в Хавана ще станат излишни или може би ще оцелеят, но при всички положения ще слязат от политическата сцена. Братята Кастро обаче се оказаха костелив орех и се задържаха във властта. Като истински динозаври, които просто не искат и да чуят, че времето им е изтекло.
В същото време се запази силното влияние на кубинските дисиденти в САЩ. Един от водачите им - сенаторът на Флорида Марко Рубио и междувременно кандидат за президентските избори от Републиканската партия - е категорично против установяването на дипломатически отношения с Хавана. Рубио, чиито родители навремето са избягали от Куба, смята решението на президента Обама за възстановяване на дипломатическите отношения с Куба за предателство спрямо жертвите на режима на Кастро.
Така смятат и стотици хиляди кубинци, живеещи в САЩ. И най-вече тези от тях, които са на възраст 40 и повече години. По-младите пък са за прекратяване на блокадната политика, включително за да могат да се връщат в родината си. Тя се намира само на 90 мили от американския бряг, но досега това разстояние беше или трудно, или направо невъзможно за преодоляване.
Всичко това се променя с установяването на дипломатически отношения, които трябва да опростят и направят по-евтини пътуванията между двете страни. Подготвя се и откриването на директни полети до Куба от Ню Йорк и други по-големи американски градове. През есента ще бъде пусната и фериботна връзка. Един кораб стига от Флорида до Куба за три часа и половина, а при цена от 170 долара за човек търсенето е огромно, твърдят от корабните компании. Настроението е като пред треска за злато.
Тоест, всичко върви добре? - Не съвсем. Защото през отворената дипломатическа врата ще проникне и светлина, която ще накара хората да прогледнат. Може да се стигне до сътресения и дълбоки промени. А те няма да са никак лесни. Поне това показва опитът с бившите комунистически държави в Източна Европа. Тогава кубинците ще изпитат остра нужда от силен партньор, който да им помогне да осъществят политическия и икономическия преход към свободно общество. Американците могат и трябва да бъдат този партньор. Но само ако са се поучили от грешките на миналото. Една от тях е стремежът им да се бъркат в управлението. Партньорството означава да гледаш на другия като на равен. В този смисъл възстановяването на дипломатическите отношения е едно добро начало. И нищо повече.