Ръкостискане или ръка на сърцето?

Ученици-мюсюлмани отказаха да се ръкуват с учителката си – преди няколко месеца тази новина предизвика големи дискусии в Швейцария. Същото се случи на два пъти и в Германия. Първо един имам отказа да се ръкува с учителка по време на родителско-учителска среща, после пък ученик-мюсюлманин не прие ръкостискане с класната си, която искаше да го поздрави за успешната матура. За какво става дума? За прекалена набожност, за липса на респект или пък за преднамерено предизвикателство? Тези въпроси внезапно се оказват много важни във времената на ислямитски терор, когато все по-нерелигиозните западни общества приемат все повече бежанци-мюсюлмани.

Дружествата на мюсюлманите в Германия засега се задоволяват само с припомнянето, че при ортодоксалните евреи също е недопустимо мъж да се ръкува с жена. Или пък, че има редица други възможни ритуали да демонстрираш уважение и дружелюбност към човека насреща си.

Хаки Арслан от Института по ислямска теология в Оснабрюк обяснява: „Не всеки мюсюлманин, който не желае да се ръкува с жена, непременно е екстремист или лошо интегриран гражданин на тази страна. Трябва да сме търпими и към по-консервативното интерпретиране на религията.” Той припомня, че в ислямската общност мъжете и жените се поздравяват, слагайки ръка върху сърцето си. А Михаел Кифер, който също преподава в Оснабрюк, обяснява:

„Да не пожелаеш да се ръкуваш с жена изобщо не означава, че си изпечен ислямист. Този въпрос не бива да се драматизира. Веднъж ще си имаме работа с ученик, който просто току-що е преоткрил исляма за себе си и иска да се покаже като много набожен. Друг път пък младите хора просто искат да провокират или да натрият носа на учителката.”

Въпреки това когато отблъснеш протегната ръка, ти неизбежно ще обидиш човека насреща си, косвено му възразява теологът Бекир Албога от Мюнстер, който смята, че мюсюлманите в Германия не бива да постъпват така.

Повече въпрос на традиции и култура, отколкото на религия

А какво все пак казват свещените писания на мюсюлманите по въпроса? „По-добре ще е да ти пробият с шиш главата, отколкото да докоснеш жена, която не бива да докосваш” – обръща се пророкът Мохамед към мъжете. Според Хаки Арслан обаче този цитат не е автентичен. Арслан опровергава и твърдението, че много мъже-мюсюлмани прилагат към ръкуването с жена едно друго изискване на пророка: след полов акт и преди молитва непременно да се измият. Днес редица мюсюлмани, които отказват да се ръкуват с жени, се позовават на сура 17 от Корана, според която всеки телесен контакт с жена поставя мъжа в опасност от прелюбодеяние. Според Хаки Арслан и според други специалисти по ислям, ритуалният поздрав с ръка на сърцето (вместо ръкостискане) при мюсюлманите е по-скоро въпрос на традиции и култура, отколкото на религия. Много мюсюлмани така са научени от родителите си: мъж и жена, които не са нито роднини, нито в брак, не бива да се докосват. Особено по-възрастните мюсюлмани изобщо не подлагат това правило на съмнение и не размишляват по въпроса дали нормите за нравствено поведение и за любезност от времето на пророка Мохамед са приложими и днес.

Дали всички мюсюлмани в Германия приемат тези правила като саморазбиращи се, дали наистина всички те се чудят защо германците толкова се засягат, когато отблъснеш протегната ръка? Не, твърдят много познавачи. Нушин Атмаджа например, която е председателка на Либералния ислямски съюз, обяснява: „Според нас ръкостискането и дори прегръдките между мъже и жени в приятелски кръг не бива да се натоварват със сексуално значение. Те са просто част от манталитета и обичаите на тукашното общество.”