Референдум в Ирландия за Лисабонския договор

Означава ли това, че трудно постигнатият консенсус за реформи вътре в ЕС ще се препъне в Ирландия, страната, чието членство досега й е било само от полза?

В последно време Мариан Харкин снове непрекъснато между родината си Ирландия и работното си място - Европейския парламент Брюксел. В северозападната част на Ирландия, откъдето е родом, Харкин дава интервюта като на конвейер, участва в дебати и улични демонстрации под лозунга: "Да" на Лисабонския договор". В Брюксел 54-годишната депутатка от фракцията на либералите обира критичните погледи на колегите си и чува все един и същи журналистически въпрос:

"Какво ще се случи на 12-ти юни в Ирландия"?

"Тая надежди, но не бих говорила за оптимизъм. Аз съм по-скоро разтревожена. Не можете да си представите колко погрешна информация се изсипа през последно време от противниците на договора",

ядосва се евродепутатката от Ирландия и дава няколко примера. Твърди се, че Лисабонският договор щял да върне правото на аборт, че неутралитета на Ирландия бил в опасност и че положението на селските стопани щяло да се влоши. Тези аргументи впрочем не са нови. Те бяха широко разпространявани по време на референдумите във Франция и Нидерландия през 2005-та година, с които се отхвърли Европейската конституция, предшествала Лисабонския договор.

От друга страна ирландската депутатка Харкин знае много добре колко

трудно е за обикновените хора да проумеят какво точно става в ЕС:

въпреки или може би точно заради прекалено голямото количество информация:

"Хората са бомбардирани с информация. Само че, кой в ЕС с 27 държави, освен експертите, разбира, какво става? Хората много лесно се объркват и това ме притеснява",

казва Мариан Харкин.

Не помага дори и фактът, че

никоя друга страна не е спечелила така много от членството си в ЕС както Ирландия.

Проблемът е, че ирландците са по принцип недоверчиви към политиците. Според социологическите анкети разликата между привържениците и противниците на Лисабонския договор е минимална, като изпреварват ту едните, ту другите.

След като през 2005-та година проектът за Европейска конституция се провали, създателите на новия вариант - Лисабонския договор, положиха максимално усилия да предотвратят провеждането на референдуми. В Ирландия обаче конституцията изисква референдум. Сега той застрашава Лисабонския договор, без който институционалните реформи в ЕС са невъзможни. "Няма алтернативен план в случай,че Ирландия каже "не", заяви председателят на Европейската комисия Барозу. Казано направо, в такъв случай Лисабонския договор, постигнат след мъчителни преговори и компромиси, не може да бъде спасен. Така че бъдещето на ЕС ще стане по-ясно на 13-ти юни, когато ще бъдат оповестени резултатите от референдума в Ирландия, провел се ден преди това.