Прочетете "Моята борба"!

Митовоте около "Моята борба" се подхранват главно от онези, които не са я чели - а те са в абсолютно мнозинство. Ако трябва да обобщим: тази книга няма силата да подстрекава когото и да било към каквото и да било. Ето например как Хитлер обосновава расовата си теория: "Има истини, които са толкова очевидни, че не се забелязват от обикновения свят или най-малкото не се разпознават. (...) Всяко животно се съвкупява със себеподобни  - синигер със синигери, чинка с чинки, щъркел с щъркели, полска мишка с полски мишки, домашна мишка с домашни мишки, вълк с вълчици и т.н."

За лисицата и гъската

Вярно, хората също си търсят партньори предимно измежду собствения биологичен вид, но от това заключение Хитлер, незнайно как, стига до извода, че в природата съществува общовалиден закон за запазване на расовата чистота. "В природата няма да намерим нито една лисица, която по вътрешни убеждения да проявява хуманност към гъските например", отбелязва аматьорът-биолог и, за да е още по-ясно, допълва: "Също както няма котка, изпитваща дружески чувства към мишките".

Последното, разбира се, е вярно, но няма никаква връзка с отношенията между човешките раси. Който иска да сравнява животински породи с човешки етноси, би трябвало да се запита дали пекинезите и дакелите имат несъвместимост помежду си или пък с други кучешки породи. А както е известно това не е така.

"Смело реалистично учение"

Хитлер дори не е в състояние да разграничи елементарни биологични понятия като вид и раса, и въпреки това характеризира собствената си налудничава расова теория като "смело реалистично учение, базиращо се на най-точни научни изводи".

Подобно нещо не само може, но и задължително трябва да се прочете от всички германски ученици. Дори и само за да се запитат как техните баби и дядовци са могли да се подлъжат от подобен идиот.

АГ, ДПА, ВО, А. Позенер, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева