1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

„Проблемът на журналистите в България е автоцензурата”

Със Светлана Баталова разговаря Юлия Дамянова19 май 2008

Това твърди журналистката Светлана Баталова от седмичника “168 часа”. Тя е една от двете българки, отличени с тазгодишната награда за Свобода на пресата на австрийския клон на организацията "Репортери без граници".

https://p.dw.com/p/E0KA
Според Светлана Баталова една от причините за автоцензурата е страхът от безработицаСнимка: Flickr/Daoist56

В навечерието на церемонията по награждаването във Виена нашата кореспондентка там Юлия Дамянова разговаря със Светлана Баталова за това дали има цензура в работата на българските журналисти?

Баталова, която работи в отдела за журналистически разследвания на седмичника “168 часа”, получи наградата на "Репортери без граници" за разказа си за това как трафиканти на хора подлъгват мъже и жени от България с обещания за доходна работа в Гърция, където обаче всъщност ги продават като роби.

Logo Reporter Ohne Grenzen englisch
С тазгодишната награда за Свобода на пресата на "Репортери без граници" бяха отличени българските журналистки Светлана Баталова и Кристина Колева-Тунчева и румънският журналист Овидиу-Михай Вангеле

Каква е била реакцията на читателите и на властите в България след публикуването на материала на Светлана Баталова?


“Властите в този случай не останаха безучастни”


Светлана Баталова: "След като публикувах материала, ми се обади още един човек, който е потърпевш, и той ми разказа и своята история. След това, не мога да кажа, че в този случай властите останаха безучастни, защото при самата подготовка на репортажа, на разследването, аз бях достатъчно настоятелна. Даже разбрах, че двамата трафиканти, които са герои на моето разследване, са били арестувани малко след това. В крайна сметка, този канал е пресечен – това е по-важното като реакция", казва Баталова.

По време на работата върху този материал, а и върху други журналистически разследвания, Светлана Баталова не е усещала натиск и не е била конфронтирана с опити за цензура от страна на засегнати страни.


“Опитват се чрез реклами да спират публикации”


Светлана Баталова: "Когато пиша специално за трафик на хора, цензура и натиск не съм усетила. Специално в изданието, в което работя – вестник “168 часа”, има пълна свобода и при нас няма забранени теми. В отделни случаи отделни засегнати се опитват да влияят по друг начин – да твърдят, че това не е истина или да се опитват да принизяват нашия труд, да казват: “А! Това са измислици, сензационни, жълти.” Други пък се опитват чрез реклами да спират публикации", пояснява журналистката.

Diverse Bulgarische Zeitungen
Снимка: AP Photo

Как точно става обаче това?

Светлана Баталова: "Става въпрос за следното. Например, преди време в България имаше един голям скандал с подслушване. Скандал, при който излезе една тежка корупционна схема в рамките на Министерството на вътрешните работи. Оказа се, че високопоставени служители от МВР са предупреждавали за готвени акции отделни фирми. След като се появиха тези публикации, медиите бяха залети от реклами на определени фирми. Фирми, които са всъщност предупреждавани. Като се разлистят вестниците, може да се види за какво става въпрос."

На въпроса дали би могла да каже кратко и ясно има ли в България цензура или не, Светлана Баталова отговаря така:

“Лично за мен няма цензура”


Светлана Баталова: "Аз лично за себе си казвам, че за мен няма цензура. Аз съм прекалено свободен човек, за да ми бъде, на мен лично, наложена цензура. Но пък от друга страна чест прави на моето издание, на главния ни редактор Николай Пенчев, който е също един много млад човек, че не прави компромиси. Имала съм един драстичен случай в своята биография като журналистка - през 1996 година. Тогава бях кореспондентка на вестник “24 часа” в Дупница, отговарях за Кюстендилски и Пернишки окръзи и тогава в къщата ми дойде една група, понеже бях писала една дописка за една банка, която вече не съществува. Тези хора се нахвърлиха върху мен, върху моя баща. Даже искаха да ми чупят ръката, която е написала статията. После се водиха дела, те ми се извиниха... Но това са истории от миналото. В България вече едва ли някой така ще тръгне да напада журналист", разказва Баталова.

Но съвсем наскоро по сред бял ден в София бе убит Геоги Стоев...

Светлана Баталова: "Действително, това е драстичен пример, но не желая да го коментирам, защото не съм запозната с детайли. Но това е наистина много сериозно посегателство. По-сериозно от това не би могло да има... Но не казвам – върху свободата на словото в този случай, защото – аз не съм чела цялото му творчество, но специално няколко неща, които съм видяла, са доста груби и там е доста спорно кое е истина и кое. Така че мисля, че става дума за лични отношения. И въпреки това, каквото и да се напише, има съд. Хората могат там да изяснят отношенията си, а не по този начин."

Justicia: Göttin der Gerechtigekeit
Снимка: Illuscope

В заключение Светлана Баталова се спира и на въпроса дали приемането на България в ЕС е променило по някакъв начин работата на журналистите в страната.

“В България журналист може да бъде осъден с лекота”


Светлана Баталова: "Аз мисля, че тази промяна започна още преди това. В България, според мен, проблемът не е цензурата, проблемът е автоцензурата, проблемът е страхът. В България журналист може да бъде осъден с лекота - за клевета и обида. Колегията през последните години води сериозна борба срещу този правен абсурд и в крайна сметка повечето вестници се подписаха под етичен кодекс и за създаването на комисия, която да резследва такива случаи, когато някой е засегнат от дадена публикация, а не да се ходи непременно в съда. Но автоцензурата е страшното нещо. Страхът от безработицата, от ниското заплащане. Автоцензурата е резултат от това."