Президентът на САЩ Джордж Уокър Буш пое инициативата в тибетския конфликт
27 март 2008Говорителката на президента
почти си глътна езика
след един от въпросите, зададен от журналист на пресконференция в Белия дом:
„Защо още поддържаме дипломатически отношения с комунистически Китай, който брутално потиска Тибет? А в същото време отказваме да признаем Куба?”
Говорителката Дана Перино насилено се засмя на този въпрос. И изброи мерките, взети от Вашингтон само през последните дни в опита да мотивира китайското правителство към преговори с Тибет. Като последно президентът Буш лично вдигнал телефона и се обадил на китайския си колега Ху Дзинтао с любезната, но настойчива молба да започне преговори с Далай Лама. Или ако не непременно с него, то поне с негови представители. Според правителството на САЩ
Тибетската криза трайно може да се уреди само с помощта
на Далай Лама.
Духовният ръководител на тибетците е най-добрият събеседник, за когото може да мечтае правителството в Пекин, често повтаря държавната секретарка на САЩ Кондълиза Райс. Три са според нея забележителните качества на Далай Лама:
„Той отхвърля насилието, не иска да отдели Тибет от Китай и се радва на огромен респект по целия свят.”
Кървавият конфликт в Тибет е тежко предизвикателство за Вашингтон. Администрацията на Буш повтаря, че Тибетският въпрос не може да се уреди трайно със сила. Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак недвусмислено призова Пекин:
„Китайското правителство трябва да реагира изключително сдържано на демонстрациите в Тибет – това е в интерес на двете страни.”
Независимо от всички призиви, Вашингтон не желае прекалено да дразни Китай и така да го хвърли
в прегръдката на Русия.
Освен това Китай е важен доларов кредитор на САЩ, които иначе не биха могли да продължават Иракската война. САЩ отдавна са поели и ангажимент да не поставят под въпрос териториалната цялост на Китай. Ето защо принципът на Вашингтон в момента гласи: автономия за Тибет – да, но не и отделяне от Китай. Тъкмо това желае и Далай Лама, когото по същата причина Вашингтон обявява за неотменна част от бъдещото политическо решение.