Поляците в Германия

След падането на Желязната завеса океанологът Щеслав Голебиески бързо се решава да напусне родината си Полша. Щеслав, съпругата му Моника и трите им деца заминават за Оберхаузен. Точно в този град в Рурската област, през 1897 година се е родил неговият баща - в семейството на полски имигрант и германка.

Обратно към корените

Преди повече от 150 години, подобно на дядото на Щеслав, в Рурската област се заселват околко 300 000 полски имигранти. С помощта на полските работници германците разработват рудодобивната и металодобивната промишленост в региона. С течение на годините в Рурската област полските имигранти създават полски банки, организират полски синдикати, ангажират се в спортни и културни клубове и така те променят облика на целия регион. Докато някои остават завинаги в Германия, други се завръщат по родните си места – най-вече след края на Първата световна война, когато Полша отново става независима държава. През 1918-та година се завръща и бащата на Щеслав. През 1989-та обаче самият Щеслав решава да опита късмета си в Германия.

„В началото имах гузна съвест, защото обърнах гръб на родината”, казва днес Щеслав и добавя: „Но после открих в Германия моето призвание, тук успях да се реализирам.” Днес Щеслав е собственик на заведението „Гданск” в Оберхаузен – центърът на полската култура и изкуство в Рурската област. Покрай успеха на заведението си океанологът започва да се привързва все по-силно към новата си родина. А проблемът "езикова бариера" отдавна не съществува: „Аз говоря немски със силен полски акцент. Но какво да правя? Имам полска душа, искам хората да ме възприемат такъв, какъвто съм.”

Нови полски имигранти

В началото семейство Голебиевски се сблъсква с доста препятствия в новата родина. И все пак: те не могат да се сравняват с трудностите, пред които са били изправени първите имигранти след войната. Непосредствено след войната броят на поляците в Германия е бил около 100 000. През 1950-те години на 20 век пък Федералната република преживява първата вълна от преселници от бившите източни германски области, много от които с германо-полски корени. Мизерията в онзи край и германо-полското споразумение от средата на 1970-те за събиране на разделените имигрантски семейства отприщва нова имигрантска вълна. И през 1980-те години хиляди поляци обръщат гръб на родината си.

Според данни на Германската статистическа служба, между 1980 и 2005 година в страната са дошли почти милион и половина преселници от Полша. Повечето от тях притежават както германски, така и полски паспорт. Цифрата на германските граждани с полски корени обаче е много по-висока – около два милиона. А ако причислим към тях и тези с полски фамилни имена като например Ковалски, Янковски или Адамек, които живеят от десетилетия в Рурската област, но дори не говорят полски, то тази цифра със сигурност ще се окаже доста по-висока.

Промяна след членството в ЕС

Имигрантските вълни след 1945 година са тясно свързани с трудното минало на двете държави. След приемането на Полша в ЕС през 2004 година обаче това се променя. Присъединяването към Общността положи началото на нов вид "преселение" - това на младите поляци, които самоуверено се отправят към германските университети и работния пазар.

„Новите емигранти” от Полша се възприемат като европейци, за тях националната принадлежност има второстепенно значение. Свободата и свободното придвижване са от основно значение, германо-полските взаимоотношения са все по-разкрепостени и непринудени. Това се наблюдава и при най-известните „германски поляци” – футболистите Лукас Подолски и Мирослав Клозе, които са част от германския национален отбор. Подолски и Клозе играят за Германия, но същевременно се гордеят с полските си корени.

Автор: Барбара Кьолен

Редактор: Мария Илчева