По-дълъг или по-зелен е крокодилът?
18 януари 2010Тези въпроси в анализа си поставя Ясен Бояджиев:
За юридическите корифеи, изработили това становище, вероятно е кощунствено за него да се изказва някой от нас, останалите, за които е почти непосилно да го прочетем цялото, камо ли да го проумеем. И все пак, понеже като данъкоплатци имаме известни права, а като граждани - задължението да спазваме законите, нека ни е позволено и ние да кажем какво разбираме от този документ.
Най-напред разбираме колко е тежко за правосъдното министерство поръчението да намери правни аргументи, за да изправи вероятно напълно формалния, неволен и безобиден пропуск на кандидата за еврокомисар да спомене в декларациите си пред Европейския парламент своята консултантска фирма. За целта министерството на няколко страници жонглира с текстове от конституцията и няколко други нормативни акта.
Съвместима несъвместимост
С две думи, ако ни е позволено да опростим, според българския закон за избор на евродепутати техният статут е несъвместим с „изпълняването на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител”.
Тоест, евродепутатът е приравнен да местния народен представител и, което е несъвместимо за единия, е несъвместимо и за другия. От гледна точка на здравия разум и избягването на конфликт на интереси една от най-несъвместимите дейности би трябвало да бъде търговската. Само че нейната несъвместимост в българското законодателство е спомената единствено в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. А според правосъдното министерство това си е просто правилник за вътрешния ред и поради различната си „правна природа” ... не е закон. Нищо, че в него е записано как се коват законите и че студентите, не само по право, от край време още в първи курс учат, че е точно обратното. Както, впрочем, си мислят и мнозинството от самите юристи.
С това дребно нововъдение в българската правна доктрина Министерството на правосъдието стига до извода, че понеже „отсъства конституционна норма или съответна норма на специален закон, за периода, през който е била член на Европейския парламент, Румяна Желева не е била в положение на несъвместимост спрямо положението на народен представител по националното законодателство”.
Тоест, имала е фирма, но все едно, че не е имала. Била е със статута и задълженията на народен представител, но все едно, че не е била. И нейната несъвместимост е била напълно съвместима. Така не само духът на националното законодателство се преобръща на 180 градуса, но и буквата му се подменя с буква от някоя друга правна азбука.
Българската „природа на правото”
„Разжалването” на парламентарния правилник според мен открива неподозирани възможности. Гражданите, например, могат напълно спокойно да забравят за вписаното в него задължение при повикване да се явяват пред парламентарните комисии, както и да им предоставят поискана информация.
От друга страна, конституцията и законът за конфликта на интереси забраняват на народните представители да извършват едновременно други дейности само, ако те са посочени като несъвместими в закон. Тъй че, понеже, както се оказа, правилникът на Народното събрание вече не е закон, те могат без да се крият да си вършат споменатата в него търговска дейност.
Този абсурд донякъде може да бъде разбран и даже оправдан, ако се отнасяше само до все още младото българско законодателство за конфликта на интереси. Той обаче е по-скоро характерен въобще за българската „природа на правото”.
Логиката на законотворчеството и законоприлагането в България често напомня стария парадоксален виц, в който се казваше, че „крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен”.