1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Петима чужденци - това е много за България"

Татяна Ваксберг13 октомври 2015

Корупция, която може да бъде преборена, и бедност, която може да бъде овладяна. Има и такъв поглед към България. Той е на чужденците, които се кандидатират за общински съветници на предстоящите местни избори.

https://p.dw.com/p/1Gn5s
Снимка: BGNES

По данни на ЦИК, в България са регистрирани общо петима души, които идват от друга страна на ЕС и нямат българско гражданство, но искат да заседават в някой от местните парламенти в България. Кандидатурите им са издигнати от най-различни партии и коалиции, сред които отсъстват ГЕРБ и ДПС. По един кандидат-чужденец са регистрирали БСП, АБВ, Реформаторският блок, Зелените и по-малко известното Движение Демократично действие.

“Петима чужденци на местни избори - това е много за България”, казва за Дойче Веле един от тези петима - Джеймс Хюз, който се кандидатира от Реформаторския блок в Банско. Казва го на чист, почти академичен български език, макар че го е учил “от хората”, а не с учител. Хюз е женен за българка, живее в страната от 13 години, има хотел в града и е известен поне с две реализирани инициативи за Банско - провеждането на фестивала за класическа музика Опера фест и развитието на планинско колоездене в района през лятото.

"Ние в Банско"

Отгледан е в семейство, свързано с политиката: “Майка ми беше председател на нашата партия в района, в който живеехме. Баба ми и дядо ми също бяха силно свързани с политиката. Ние сме консерватори”. Това е единственият случай, в който Хюз използва местоимението “ние”, говорейки за Англия. През останалото време казва “ние”, когато говори за Банско. Уточнява, че “ние” не можем да сме противници на строежа на втори лифт, “защото искаме развитие. Просто ни трябва баланс - тоест, такъв строеж, който да запази и природата. Без природа не бихме могли да развиваме екотуризъм”.

Хюз има пределно кратък отговор на въпроса как би се справил в една среда, прочута със своята корумпираност: “Трябва воля”, казва той. И добавя шеговито: “В този смисъл корупцията е лесна работа”. Иначе казва, че ако бъде избран, ще настоява да се въведе ежемесечна публична отчетност за похарчените от общината пари. “Ние сме местни служители”, казва той, “не сме някакви нови господари”.

Друг кандидат-чужденец е холандецът Якоб ван Бейлен, който е водач на листата за общински съветници на “Зелените” във Велико Търново. За разлика от Хюз, той никога не е членувал в партия - “Зелените” се оказват първата му партийна обвързаност. Намерил ги е той, а не те него. Търсил съмишленици за някои от своите идеи за местно развитие. Например за тази: създаване на банка за храна. Не “кухня за бездомни”, не палиативно решение за подпомагане на социално слабите, а трайно съществуваща институция, замислена по холандски модел и разработена с участието на големите супермаркети, общината и доброволци. Това е една от 13-те точки в програмата на “Зелените” за Велико Търново. “Не всички идеи са свързани с екологията, но това е нормално”, казва Ван Бейлен. Според него, ако искаш да правиш партия, трябва да имаш програма, засягаща всякакви сфери от живота. Инак рискуваш да останеш активист.

"Цялата ми заплата би отишла за едно ново работно място"

Обяснява всичко това на български, но критично оценява познанията си като “недостатъчно добри”. Затова и възнамерява, ако бъде избран, да отделя цялата си заплата за служител, който да подобрява писмения му изказ. “Аз имам добра холандска пенсия”, обяснява Ван Бейлен. “Моята общинска заплата в България би отишла за отварянето на едно ново работно място”.

Възможността да бъдеш представляван на местно ниво от чужденец възникна с влизането на България в ЕС, но до този момент реално не е използвана. Тя твърде бавно набира популярност и в останалите страни от Източна Европа. В Литва, например, едва тази година за пръв път беше избран общински съветник, който не е литовски гражданин - музикалният продуцент от Великобритания Марк Харолд, който влезе в общинския съвет на столицата Вилнюс.

За западноевропейските държави тази възможност отдавна не е екзотика. Един пример: на миналогодишните местни избори във Франция са регистрирани 2 743 кандидати от други страни на ЕС, и то само в местата с население между 1 000 и 3 500 души. В по-големите френски общини чуждестранните кандидати са общо 1 644.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми