Парадоксите на старостта
21 януари 2011
Естествената селекция в хода на еволюцията води до постепенно удължаване на продължителността на човешкия живот, констатират учените. Същевременно с навлизането в климактериума при жените настъпва стерилност. С какво се обяснява този "парадокс на втората половина от живота"? Германският антрополог Екарт Воланд е един от учените, които търсят отговор на този въпрос. Според него човекът може да достигне до двойно по-висока възраст от древните си предшественици, човекоподобните маймуни.
Особеностите на женската природа
Удължаването на продължителността на живота обаче е свързано с особеност, която не се наблюдава в животинския свят и това е стерилността при жените след климактериума, настъпващ обикновено след 50-та им година. Процесът на стареене протича еднакво бързо във всички органи и все пак репродукционно-психологическата система на жената остарява много по-бързо. Тя престава да се развива, така да се каже "замръзва" до равнището на шимпанзето. Женските шимпанзета навлизат в климактериум и в период на стерилност също след 45-та си година, само че скоро след това умират.
Как така еволюцията не е довела до удължаване границите и на плодоносния, нестерилен период от живота на жената? През 1957 г. американският зоолог Джордж Уилямс изказва хипотезата, че климактериумът е своего рода биологично приспособяване, причина за което са генетични изменения. За човека не си струва да е плодовит до края на живота си, защото с напредване на възрастта рисковете нарастват с всяко следващо раждане. Ето защо е по-добре втората половина от живота си жената да посвети на грижа за внуците.
Ефектът на бабата
През 2003 г. антроположката Кристин Хоукис от университета Солт Лейк Сити в щата Юта предлага друго обяснение. Според нея още преди раждането си момичетата получават целия си запас от яйцеклетки за живота. Ако еволюцията би удължила плодоносния период от живота на жената, то би трябвало неимоверно да увеличи и този запас.
Но какво прави живота на една жена след климактериума все пак плодотворен? Според Хоукис това е еволюционногенетичният ефект на помощта й в отглеждането на внуците. Помощта на бабата е толкова важна за запазването и продължаването на рода, че би трябвало да се разглежда като еволюционна причина за удължаването на продължителността на човешкия живот.