Отношенията между САЩ и Русия

Разширяването на НАТО в Източна Ервопа, подкрепата на САЩ за Виктор Юшченко в Украйна и войната в Ирак, спорът около атомната програма на Иран и разполагането на американски противоракетни установки в Европа и не на последно място независимостта на Косово са спорни точки, които доведоха до напрежение между двете държави.

Първата среща на американския президент Джордж Буш и на руския му колега Владимир Путин бяха обнадеждаващи. Двамата държавни глави се срещнаха в Словения през 2001 година, Тогава Буш заяви:

"Успях да усетя част от характера му."

Какво има предвяид Джордж Буш? Думите му са признание, че действията на президента Путин са в интерес на Русия. През 2001 година двете страни обявиха, че имат общи интереси и отговорности.

"Срещата ми с президента Путин е важна стъпка по пътя на конструктивните отношения с Русия, от които ще спечелят не само двете държави, но и целият свят."

В началото наистина изглеждаше така. След терористичите удари от 11 септември 2001 година Путин предложи на американците своята подкрепа в борбата им срещу тероризма. Най-вече общи действия срещу Ал Кайда в Афганистан, макар и не точно с алтрюстичен подтик. Американците приеха това предложение с благодарност, но скоро се показаха по-скоро като неблагодарни. Още през декември същата година те обявиха, че отказват да спазват договора за противоракетните установки в Европа.

През следващите години Америка и Западът продължиха да вземат решения, които макар и не директно бяха насочени срещу Русия, на които Русия гледаше като на рязка проява на арогантност. Това казва американският посланик в Москва Джон Матлок, чиято служба приключва в края на 80те години.

"Да погледнем на нещата от гледната точка на Русия. Путин изтегли рунаците, без това да се изисква от него от Куба и от Виетнам, а после НАТО започна дискусията за България и Румъния, както и възможността да се приеме Украйна. Това е абсолютно арогантно."

Позиционирането на противоракетен щит в Полша и Чехия, по мнението на Матлок е било необходио, но е трябвало да бъде взето като решение на широката международна общност. Реакцията на руснаците на американските планове в този смисъл е била съвсем предвидима. Въпреки полемиките обаче не може да става дума за началото на нова Студена война. Двете страни продължават да имат икономически контакти. Матлок не отрича, че отношенията между тях са по-скоро влошени, но това според него е преодолимо, ако те се концентрират върху общите си интереси. Най-важният от тях е темата за атомните оръжия.

И Андрю Къчинс, директор на руската и евръзийска програма за стратегически и международни изследвания във Вашингтон описва руско-американските остношения като хладни. Според него обаче още тази година това ще се промени.

"Първо вече се споразумяхме с руснаците по основите на невоенно споразумение, касаещо атомната сила. Скоро то трябва да бъде подписано от президентите. Второ, и това е по-важното, предстои Русия да се присъедини към Световната търговска организация."

Американският конгрес все още не е дал одобрението си за нормализиране на търговските отношения с Русия, това решение може и да се окаже трудно.

Стивън Сещанович, учен от Съвета за външни отношения в Ню Йорк очаква тази година малко напредък по темата.

"Предполагам, че президентът Медведев, които по всяка вероятност ще си сътрдуничи тясно с премиера Путин, няма да се стреми към пробив в отношенията с кабинета на Буш. През 2000 година Путин също имаше по-скоро изчаквателна позиция с президента Клинтън, чакаше да се смени властта във Вашингтон."

Тримата американски кандидати за президентския пост са единодушни в изказванията си по отношение на Русия. Републиканецът Джон Маккейн пледира за това Русия да бъде изключена от групата на Г8, обединението на големите индустриални държави.

Хилари Клинтън, критикува руската политика на Буш като непоследователна. Почти предрешения избор за президент на руснака Медведев тя нарече прозрачен опит на Путин да остане във властта.

Конкурентът й Барак Обама се съгласи с мнението на опонентката си, но не бе до там смел да назове името на бъдещия руски президент.