Отношенията между България и Румъния през 2008

През изминалата година най-големият политически успех на Румъния определено беше организирането на срещата на върха на НАТО в Букурещ. В началото на април градът се превърна в политическа столица на планетата, в която си дадоха среща ръководителите на над 50 държави, сред които Джордж Буш, Владимир Путин, Ангела Меркел, Джордж Браун и Никола Саркози. На срещата присъстваха също българският премиер Сергей Станишев и министърът на външните работи Ивайло Калфин. Очаквано, те отказаха да коментират пред журналистите изказването на президента Буш, че

„Румъния играе ръководна роля в областта на Черно море”

Извън тази визита, един от малкото български политици, които посетиха Румъния през 2008, беше председателят на Народното събрание Георги Пирински. На 27 февруари той се срещна с президента Бъсеску в Гюргево. Тогава Георги Пирински заяви, че ще се ангажира с намаляването на таксите за „моста на дружбата”. В края на годината обаче таксите продължават да са непосилни и нищо не предвещава разрешаването на проблема. Въпреки, че различни политици от двете страни на Дунава често говорят, как Русе и Гюргево трябва бъдат един и същи град, реалността показва, че разходката до съседния „квартал” струва 36 лева.

През март вече бившият министър на вътрешните работи Румен Петков беше на кратко посещение в Констанца и само за половин ден успя да докаже, че ръководеното от него министерство не се справя със задачите си. Той предложи в българските курорти през лятото да бъдат командировани и румънски полицаи. Нестандартната идея бе иронично отхвърлена от румънската страна, която излезе със специално съобщение, в което заявяви, че българската полиция би трябвало да се справя сама с проблемите в собствената си страна.

Икономическите отношения между двете страни

Икономическите връзки между България и Румъния продължават да се засилват и през втората година от членството им в ЕС. За първите осем месеца на 2008 вносът на България от Румъния възлиза на 961 млн. евро, а износът е 689 млн. евро – тези стойности се равняват на резултатите за цялата 2007. В тази търговия България страда от увеличаващо се отрицателно търговско салдо, възлизащо на 272 милиона евро само за първите осем месеца на годината. Отрицателното салдо непрекъснато нараства след 2001 година, когато стойностите на вноса и износа за последен път бяха приблизително равни.

Според статистиката на Държавната агенция по туризъм през първите осем месеца на годината 732 000 румънци са посетили България, което представлява увеличение с 33% спрямо същия период на миналата година. Тези данни отреждат на Румъния първо място в класацията за посещения на чужденци в България, но трябва да се има предвид, че много от така наречените туристи са хора, които просто отиват на пазар или на ресторант и често не прекарват повече от няколко часа на територията на България.

През 2008 продължи да се засилва и българското културно присъствие в Румъния. В Букурещ гостува гостува Иво Димчев с един от своите последни спектакли - „Кончерто”.

Български актьори на румънска сцена

На румънска сцена се изявиха също трупите на театър София и на силистренския театър, който гостува на ежегодния международен театрален фестивал „Дни и нощи на европейския театър”. През октомври пък в румънския град Браила бе открит барелеф на Добри Войников.

Тази година Банатските българи в Румъния честваха 270- годишнината от своето установяване в Банат и отбелязаха значителни успехи на политическата сцена в Румъния. На местните избори през юни те създадоха коалиция с Демократичния съюз на унгарците в Румъния, както и със съюзите на сърбите, украинците и италианците в областта на град Тимишоара. Това позволи на общността на банатските българи за първи път да има свой представител в местния общински съвет на Тимишоара, както и в областния съвет Тимиш. На парламентарните избори в края на ноември представителят на Съюза на Банатските българи и досегашен депутат на българското малцинство в Румъния Николае Миркович отново влезе в парламента. На тези избори за първи път след 1989 нямаше конкуренция за българското депутатско място, тъй като българите от областта Влахия не излъчиха свой кандидат.