Отваря ли се наистина швейцарският трудов пазар за българи?

Шумната популистка кампания в навечерието на референдума целеше да внуши на швейцарците, че отварянето на страната за българи и румънци е едва ли не заплаха за икономическото благоденствие на алпийската република. На плакат, разпространяван от Швейцарската народна партия, България и Румъния бяха стилизирани като два черни гарвана, които кълват Швейцария. Но референдумът на 8-ми февруари бе

победа на прагматичния разум над булевардния популизъм

Традиционната самоизолация от времената на Вилхелм Тел отстъпи пред икономическата логика. Около един милион работни места в Швейцария днес биха останали незаети, ако за тях нямаше кандидати-чужденци. За щастие на България и Румъния гласуването на референдума бе извършено в пакет с едно друго, много по-важно условие: продължаването на влязлото през 2002 година в сила споразумение за свободно движение на хора, сключено с Европейския съюз.

На двустранна основа то дава възможност и на швейцарците да живеят и работят в страните от Евросъюза. Един негативен вот би накърнил отношенията на Швейцария с Общността, които не се определят от някаква взаимна любов, а от икономически интереси. Всеки трети франк, който печелят швейцарците, идва от търговията с Европейския съюз.

Отварянето на швейцарския трудов пазар за българи и румънци в началото има по-скоро символичен характер. За двете страни през тази година са предвидени едва 362 разрешения за продължителен престой от 5 години и 3620 за кракосрочно пребиваване от 4 до 12 месеца. По време на 7-годишния преходен ограничителен период до 2016-та контингентите ще нарастнат на съответно 1207 за продължителен престой и 11664 за краткосрочно пребиваване.

Българите – европейци “втора категория”?

При това ще бъде строго съблюдаван приоритетът на местните работници пред евентуалните конкуренти от България и Румъния. Работодателите ще трябва да доказват аргументирано, че за свободното работно място няма швейцарски кандидат със същата квалификация.

Прави впечатление, че за старите страни-членки на Европейския съюз и за десетте нови страни, присъединили се през май 2004-та, бе предвиден преходен ограничителен период от 5, а не от 7 години. Това показва по-ясно изразената резервираност към българи и румънци в сравнение с останалите граждани на Европейския съюз.

След изтичането на 7-годишния период в продължение на още 3 години, т.е. до 2019-та, за България и Румъния ще може да се прилага предпазна клауза, даваща възможността отново да се въведат контингенти. Тя ще бъде приложена, разбира се, ако се сбъдне мрачният популистки сценарий и двата черни гарвана, противно на логиката, наистина масово нападнат Швейцария.