Отбранителната структура на Европейския съюз

До този извод стига студия на лондонския институт за стратегически изследвания. Ето кратко обобщение на основните изводи:

Връх в техническо отношение. Бързо реагиране на място извън националните граници, стегната персонална структура - така изглежда идеалната армия на бъдещето. На мястото на класическата отбранителна война за европейската армия дойде предизвикателството да поема бързо мисии в чужбина. След шока от балканските войни през 90-те години в много благозвучни речи европейските политици едва ли не заклинателно наблягат на тази цел. Реалността обаче не върви в крак с високопарните фрази.

"Почти 20 години след края на студената война европейските правителства все още се борят за структурна реформа на своите въоръжени сили", казва Джон Чипман от реномирания Лондонски институт за стратегически изследвания при представянето на студитята "Европейски военни способности". Авторите наистина удостоверяват

"напредък и значителни усилия"

списъкът с дефицитите обаче е дълъг. В Европа почти всичко, което има общо с отбраната, е в прерогативите на отделните държави. Почти не се използва синергийният ефект. Още през 2006 година комисията по въпросите на отбраната към Европейския парламент обърна внимание, че САЩ използват средствата за отбраната десет пъти по-ефикасно отколкото европейците. Оттогава в тази констатация не се е променило нищо. Заключението на лондонския институт е, че "европейските страни биха били по-ефективни участници на световната сцена, ако имат способността да формулират общо гледище за заплахите и за съответните контрамерки и ако успеят да изгладят разногласията си, които пречат на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз. Освен това никой европейски правителствен ръководител не е готов през идните години да увеличи драстично отбранителния бюджет на страната си.

Сравнение ЕС - САЩ

В студията си лондонският институт посочва, че в съпоставени със САЩ европейските страни дават двойно по-малко пари за модернизиране на въоръжените си сили, за сметка на това обаче дават двойно повече пари за персонал, макар че Европейският съюз и САЩ имат с по малко под два милиона войници почти една и съща численост на въоръжените си сили.