Обама вдъхва кураж

Светът, в който влезе 44-ият президент на САЩ Барак Обама, не е по-добър от онзи, от който излезе 43-ият президент - екологични проблеми, войни и терор, глад и корупция, срив на финансовата система, рецесия, навсякъде олюляващи се индустриални гиганти, банкрути и милиони хора без работа. Перспективите са несигурни - хората се страхуват за бъдещето си. От десетилетия насам светът не е изживявал подобна криза.

Политик с визия

И ето, че на този фон се появява един политик, който назовава проблемите по име, но същевременно вдъхва кураж. "Ще се справим, преоткривайки Америка", казва той, който е убеден, че всеки американец може да постигне всичко, стига да е готов да се труди яко; който говори за страната на "неограничените възможности"; който описва свобода, равенство, братство и човешко достойнство като идеалите на великата американска нация, които могат да бъдат предложени на всеки човек на земята.

Хората са очаровани - Обама притежава онова неуловимо качество, наричано харизма. Ние, германците, които сме така неуверени вследствие на собствената си история, сме свикнали да се смеем на подобни думи. Нашата изходна позиция е рационалният скептицизъм. Ние ценим политическия занаятчия, който установява проблема, формулира съответното решение и го осъществява. Ние смятаме, че мястото на хората с идеи и харизма е по-скоро при лекаря, отколкото в държавното канцлерство.

Оптимизмът на Обама окрилява

Вътре в себе си обаче ние, които останахме без ориентири, търсим някаква нова опора - на този свят, както и извън него; и също си признаваме тайничко копнежа по подобни харизматични лидери и в Германия. Истината е, че самото излъчване на политика въздейства вече политически. Онзи, който умее да вдъхновява хората, вдъхва и кураж. А само увереността в бъдещето пробужда резервите на човека и стимулира индивидуалните способности. А в последна сметка силата на една нация - прав е Обама - е много по-голяма от сбора на силата на отделните й граждани.

Неговото "Yes, we can" е повече от политически лозунг. Това е концентрирана надежда и политически капитал. Онзи, който е проникнат от надежда, създава семейство, издига къща, засажда дръвче. Песимистите се предават - а заедно с тях и нацията. Защото обратното също е вярно - слабостта на една нация е много по-голяма от сбора на слабостта на отделните й граждани.