Номер 1 и през 2009: европейските фондове

Вълнуват се, първо, потенциалните получатели на европейски пари. Ако сложим в скоби онези, които мислят за фондовете единствено като за лесна печалба, остават десетките хиляди дребни и средни предприемачи, чиито бизнес и работни места пряко зависят от субсидиите на ЕС. Тези хора с основание се чудят дали след сътресенията през 2008 идващите 12 месеца ще бъдат по-спокойни и продуктивни, дали ще могат поне криво-ляво да планират приходи и разходи, калкулирайки и европейските пари.

Втората най-голяма група българи, за които европейските фондове са се превърнали в сигнално понятие, обхваща политически ангажираните граждани. В тяхното съзнание трайно се въртят констатации от типа на: „Брюксел ни е нарочил.” Или: „Покрай тези безобразия с фондовете имиджът на България непоправимо пострада.” Или пък: „Така му се пада на това правителство, дано и през 2009 европейците хубавичко да го гледат в ръцете.”

И накрая идват тревогите на онези, които пряко се занимават с получаването (неполучаването) и усвояването на европейските пари – от споменатото правителство надолу през цялата държавна администрация със съответните агенции и контролни органи. Откъдето и да го погледнем, на тези хора и структури никак не им е лесно, защото са приклещени

в менгемето на строгите брюкселски изисквания

от една страна, и силния обществен натиск в България, от друга. Да не говорим, че те единствени са наясно със сложността и комплексността на материята. Защото през 2009 година, успоредно с актуалните досега предприсъединителни фондове, на дневен ред излизат още структурните и земеделските субсидии. Защото трябва да се работи по най-малко седем оперативни програми, да се пишат доклади, които Еврокомисията оценява, да се привеждат регламентите в хармония с изискванията на Брюксел, да се калкулират авансови плащания – и прочие, и прочие подробности, които средностатистическият български гражданин нито знае, нито пък е длъжен да разбира. Въпросът, който задава този гражданин, за администрацията може да звучи повърхностно и некомпетентно, но иначе е напълно легитимен: „Ще има ли европейски пари през 2009 и колко ще ни спрат?”

На това равнище на компетентност без особени рискове въпросът може да получи приблизително следния отговор: през 2009 година едва ли ще се случи нещо ново и сензационно, проверките ще продължат, пари ще влизат, но и ще се спират, а съответните агенции и крайните получатели ще продължат да се учат как се усвояват европейските средства и съответно – да правят грешки и да връщат неизползвани средства.

При по-внимателно вглеждане в тази прогноза може да се фокусират и отделните детайли. Да, България закъсня с докладите, след чиято проверка от Еврокомисията трябва да тръгнат парите по структурните и земеделските фондове, но това засега не е беда, защото всички страни-членки закъсняват. Пита се обаче

дали докладите ще убедят Брюксел

че българските системи са в хармония си изискванията. Колкото до предприсъединителните фондове, както е известно, парите по ИСПА са блокирани заради скандалите около пътния фонд, има блокирани и три мерки по САПАРД, а София пише доклади и за тези фондове. Дали и какви суми ще бъдат отблокирани, това зависи най-вече от предстоящите проверки, първата от които ще бъде още през януари.

В обобщение няма какво друго да се каже, освен да повторим вече изтърканото от употреба настояване на Еврокомисията: от София се очакват не толкова все нови и нови екшън-планове, а конкретни резултати. Колкото повече и по-убедителни са те, толкова повече европейски пари ще влязат в страната.