Намаляват ли руснаците в Москва?

31 процента руснаци, 14 процента азербайджанци, 8 процента украинци, по пет на сто арменци, таджики, узбеки, киргизи и казаци и т.н. Тази картина на етническия състав на московското население се оформя от разпространените наскоро в интернет "секретни" данни, чийто източник не се споменава никъде. Но съвсем същите данни с точност до процент са достъпни в Гугъл още отпреди седем години, макар и тогава източникът им да е бил неясен.

Извън статистиката

Казано по друг начин - тъй наречените нови данни не са нови, а статистика за количеството и състава на трудовите мигранти в Москва продължава да няма, посочва социологът Сергей Абашин. Според него, най-достоверно би било да се използват данните за Русия като цяло. От тях, например, става ясно, че на територията на Руската федерация живеят около 550 хиляди мигранти от Азербайджан, почти толкова - от Армения, над два милиона от Узбекистан и към един милион - от Таджикистан.

За Москва като най-актуални могат да бъдат приети данните от преброяването през 2010, които показват, че от 11-те милиона столичани към 80 процента са руснаци, а другите 20 - от други националности. Голяма част от гражданите, които живеят в Москва, не се регистрират, посочва Абашин. Освен това е трудно да се отдели Москва от Московска област, а има и много хора, които пристигат за няколко седмици да поработят, след което си заминават. "Статистиката няма как да ги обхване", отбелязва социологът, според когото е очевидно, че "хората повече забелязват миграцията от Северен Кавказ, макар че повечето пришълци всъщност са руснаци от други региони на Русия."

Около една трета са от Централна Азия

Ако става дума за тенденции, миграцията от Молдова запазва нивото си от миналата година, но тази от Централна Азия е намаляла с около 15 процента, а преобладаващата част гастарбайтери пристига от Узбекистан и Таджикистан. Значително увеличение има на миграцията от Украйна - с 30-40 на сто. "Но това са предимно бежанци и преселници, а не гастарбайтери. При това не всички са се насочили към Москва - мнозина се местят в близките до Украйна области", посочва Абашин.

И Олга Вендина от Института по география към Руската академия на науките отбелязва, че украинските събития осезаемо са се отразили на състава на мигрантите. Но това е единствената промяна с днешна дата. "Мигрантите от Средна Азия са една трета от потока, а най-много тези от Узбекистан - реципрочно на големината на населението на страната."

Има ли нужда от интеграция?

"Принципно се твърди, че всички мигранти трябва да бъдат интегрирани", припомня Вендина. Но как да стане това? Предполага се, че те трябва да се приспособят към руския начин на живот, макар интеграцията да не е едностранен процес, а насрещно движение, обяснява експертката. "Колкото обаче и да се говори за двустранния път, на практика целева група на интеграционната политика си остават мигрантите, а не местните жители", допълва Вендина.

Нейното предложение е икономическият и социалният канал на интеграцията да бъдат разделени, тъй като мигрантите са интегрирани добре в икономически план - съществуват трудови канали, благодарение на които те могат да си намерят работа. Освен това знаят към кого да се обърнат и как да се държат. Със социалната интеграция обаче нещата съвсем не стоят така добре, като в случая от голямо значение е мотивацията на хората. "Ако се има предвид това, че съществуват определени закони и норми на живот, които са еднакви за всички, би трябвало тези закони да се спазват. Но това, за съжаление, не е така", посочва Вендина.

Ако обаче мигрантите планират да останат в Русия задълго - според експертите това ес отнася за около една трета от всички - те сами започват да търсят възможности за интеграция. Държавата, от своя страна, участва в този процес опосредствено - чрез децата и училището. "Децата интегрират родителите, възприемайки приетите в обществото практики. Те научават езика и помагат и на родителите си да го научат", обяснява Олга Вендина.