“Най-важното е публиката”

Новата пиеса “Деликатно нещо е душата” на живеещия в Австрия български писател Димитър Динев бе посрещната с голям възторг. Поне от публиката на реномирания виенски Фолкстеатър. Бурните аплодисменти за актьорите, режисьора и автора след премиерата бяха последвани обаче от вълна от лоши критики в немскоезичната преса.

Какво мисли Димитър Динев за това разминаване между виждането на публиката и на театралните критици?

Димитър Динев: “За театъра най-важното е публиката. Без публика няма театър, а без критика има театър. Поне тук, в Австрия, критиката нито е вкарвала хора в театъра, нито може да ги изкара. Тоест, един театър не се влияе толкова от критиките. Естествено, че е болезнено и никой не обича да го обиждат, защото от критика до критика също има разлика. Може би най-добре е да се цитира тук Оскар Вернер, един голям австрийски артист. Когато са го питали, какво мисли за критиката, той отговаря, че него не го интересува какво евнусите казват за любовта.

“Писал съм и преди и пак ще пиша”

Въпреки че и миналогодишната премиера на Динев във виенския Академитеатър също не беше посрещната ласкаво от критиците, той не звучи обезкуражен.

“А, как да се обезкуража? Писал съм и преди, когато е нямало още никаква критика, писал съм и след това и пак ще си пиша”, казва Динев.

На премиерата на пиесата “Деликатно нещо е душата” присъства и австрийският канцлер Алфред Гузенбауер. Димитър Динев споделя основните моменти от разговора си с него след представлението.

“Неговите първи думи бяха, че австрийците много ще харесат тази пиеса. И на него много му хареса. Той беше въодушевен, доволен. Цялото присъствие излъчва, дали един човек е доволен от нещо или не е доволен. И точно това е мащабът – да видиш щастливи хора, излизащи от театъра. Всичко друго е теория, която се забравя още на следващия ден.”

Динев подготвя нов роман

През следващите няколко месеца Димитър Динев възнамерява да се върне отново към прозата.

“Имам много предложения, но отдавна премислям да се върна към прозата. От доста време си мисля, че тази форма, драматичната ми е омръзнала, и наесен смятам да започна роман. През лятото искам да завърша един сценарий, който започнахме миналата година. Това е една работа с една австрийска режисьорка – Аня Саломоновиц.”

В основата на филмовияа проект е миналогодишната пиеса на Динев за Академитеатър – “Къщата на съдията”, която е изградена върху мита за Минотавъра и Дедал и Икар.

“В основата е

любовен триъгълник

Става дума за любовна връзка без думи”, казва Динев.

А каква ще е историята, която Динев ще разкаже в новия си роман?

“Не искам много да обяснявам, че ще го урочасам, както казват. Не обичам да говоря за неща, които не са започнати... Имам идеи за две книги. Тепърва ще се изясни кой роман първо ще напиша.”

По време на интервюто за Дойче Веле телефонът на Динев звъни. Той дълго се извинява на някого, че за съжаление трябва да откаже някаква покана за четене пред публика. Има нужда от време за новия си роман...