Мултикулти филми в Кан
20 май 2009
До преди няколко години се говореше за американизация на даден филмов фестивал, ако на него преобладаваха холивудски продукции. Ако пък имаше много германски филми, на Берлинале например, фестивалът се обявяваше както във футбола за домакински мач. През последните години обаче международното кино се напасна към световната глобализация.
Възход на копродукциите
Когато бъде връчена "Златната палма" за най-добър филм в Кан, на успех ще могат да се радват няколко държави едновременно, защото половината от филмите-участници в конкурса са копродукции. Британецът Кен Лоуч например взе на борда си Белгия, Италия, Франция и Испания. Смесените продукции си имат своите предимства, казва Михаел Шмит Осбах, управител на филмовата фондация в Северен Рейн-Вестфалия: "Мисля, че не можем да напреднем, ако не обърнем по-особено внимание на международните теми, на актьорите от различните страни, на опита на всяка една страна."
Без значение как се финансира филмът, почеркът, който носи той, е на режисьора. Историите, които се разказват, също не би трябвало непременно да се идeнтифицират с определена култура. Във филма си "Looking for Eric" Кен Лоуч се занимава с една съвсем британска тема: футбола и културата на феновете. С името в заглавието - Ерик, се има предвид французина Ерик Кантона, който обаче е вкарал множество голове за английския отбор Манчестър Юнайтед. Кантона играе главната роля във филма.
Друг пример за интернационалност е историята за хора с хомосексуална ориентация „Spring river“ на китаеца Лу Йе, който се обръща за финансиране на продукцията към Хонг Конг и Франция. За това има и политическа причина: след поредица трудности заради цензура Лу Йе този път прави филм, прескачайки държавните институции.
Финансови облаги
Американският режисьор Куентин Тарантино пък снима голяма част от филма си "Inglorious Basterds" в Германия, привлечен от атрактивните 6,8 милиона евро финансова помощ. За продукцията си той ангажира и германски актьори, защото националността на всеки герой от филма трябва да бъде изиграна от актьор от съответната страна.
Ако се погледне към филмите, представени на фестивала в Кан, смесеното финансиране на продукциите не е недостатък. А без транснационалното сътрудничество някои от филмите не биха могли да бъдат реализирани. Но на кого всъщност е продукт копродуцираният филм? Михаел Шмит Осбах от Филмовата фондация в Северен Рейн Вестфалия казва: „Не знам кой може да отговори на този въпрос. Имаме различни критерии. Но мисля, че спорът по тази тема само се опитва да засенчи напредъка, който вече имаме в Европа.”