"Моите награди"

За какво служат литературните награди? За да си купиш луксозен автомобил, с който после почти да се претрепеш в Югославия. Поне такъв е отговорът на Томас Бернхард в последната му книга, излязла точно 20 години след неговата смърт. Книга, която е истинска сензация. Кратко, лаконично, обругавайки целия свят, Томас Бернхард съумява да се подиграе и на самия себе си като сребролюбив лауреат на литературни награди. На въпроса: "Защо пък да прочета точно тази книга?" издателите отговарят хем почтено, хем убедително: познавачите (пък и непосветените) ще научат много и неизвестни неща за живота и творческия процес на автора, а любителите на неговата литература ще се насладят на една искрометна комедия в проза, в която Бернхард достига до своя апотеоз.

"Дали е комедия, дали е трагедия?" се казва в едно ранно произведение на австриеца, а това заглавие сублимира неговата литературна философия. Като велик майстор на преувеличението, Томас Бернхард съумява дори в най-кратки текстове - каквито са събраните в книгата девет "разказа", - да отведе читателя именно до границата, където се срещат трагичното и комичното, тъжното и смешното. Драматичните терзания на автора, който хем презира и мрази от сърце различните псевдо-културни инстанции, връчващи му литературни награди, хем пък екзистенциално се нуждае от парите, са и трогателни, и безумно смешни. А експлозиите на гняв срещу парвенющината, която вирее около високата култура, облечени в тези клоунски одежди, са много по-убедителни, отколкото би била една суха и рационална критика на великоимперските австрийски комплекси. Както и други книги на Бернхард, "Моите награди" е великолепно четиво за българската публика, защото съвпаденията на манталитет, типажи, събития и развръзка са направо удивителни.

Издател "Атлантис КЛ", София, 2010