Младите германци и патриотизмът

Защо за разлика от родителите си, израстнали в годините след нацизма, младите германци имат необременено отношение към патриотизма? На този въпрос е посветена статия във вестник “Ди цайт”, чийто автор е представител на същото това младо поколение германци.

През последните дни са продадени половин милион германски знамена. С отпечатъка на трикольора може да се закупи какво ли не: от кафян сервиз и кутии със сладолед до чорапи и сапун. Някои казват, че тази еуфория няма нищо общо с патриотизма, че става дума за феномена на забавата: хората просто искат да са част от партито и нищо повече. Само че това не е цялата истина. Защото ако черно-червено-жълтото знаме се възприемаше като обременяващ символ, то тогава хората нямаше да го развяват по улиците. Пък и това не е единствено развяваното знаме тези дни. Цветовете на различните национални знамена се сливат във фестивалното настроение и говорят за едно: ние сме един със друг, а не един срещу друг.

Нови настроения

Този, който посещава Берлин, не може да избяга от тъмните страни на германската история. Само че феноменът Берлин илюстрира и промените в страната. Страхът, че преместването на столицата от Бон в Берлин ще възроди някогашната пруска надменност, се оказаха неоснователни. Точно обратното: ако в чужбина те попитат, къде живееш и отговорът е Берлин, те поглеждат завистливо. За младите хора Берлин е един от най-предпочитаните градове в света.

Тези нови настроения са резултат от постепенно наложилата се след 1989-та година вътрешна политика за “намаляване на напрежението”. И най-вече младите германци, чиито родители са израстнали в годините след войната, по време на икономическото чудо, не могат да си представят, какво значи това, да се страхуваш от някоя държава. Ето защо 25-годишният футболист от националния отбор Кристоф Метцелдер говори за патриотизма, без да се чувства реваншист.

Поглед назад

Първият канцлер на Германия Конрад Аденауер няма доверие в германците, има лош опит с тях и затова прави всичко възможно, за да ги обвърже здраво със западната демокрация. И Хелмут Кол, израстнал по време на войната, търсеше спасението на страната си в чужбина, без значение, какво му струва това.

Споменът за националсоциализма се е врязъл дълбоко в колективното германско съзнание. От друга страна обаче 60-те години демокрация са достатъчен повод, за да си горд от тази държава и да я обичаш въпреки всичките й слабости. Но това означава – да се бориш с тези слабости, да се противопоставяш на омразата срещу чужденците, на неонацизма и антисемитизма. Председателката на централния съвет на евреите в Германия Шарлоте Кноблох каза наскоро, че няма нищо против патриотизма, точно защото иска да подпомогне интеграцията на дошлите от Русия евреи. Че кой чужденец ще поиска да се интегрира в една страна, чието общество не я понася? Ето защо фактът, че германското знаме, се развява и по турските магазини в дните на световното, е само добър знак за бъдещето.