Младежите в Иран под натиска на държавната принуда

Особено по време на президента Ахмадинеджад в Иран се засили влиянието на религиозните принципи и забрани, както и властта на консервативните пазители на исляма. Поради масивното задушаване на свободния печат, все повече младежи търсят интернет като средство да се изплъзнат от принудата на държавния контрол и да се запознаят с нови хора. Само че и това не винаги е безпроблемно. 27 годишният компютърен специалист Мохзен междувременно е един от най- известните блогъри в иранската столица. Много често обаче различни сайтове и блогове, които са популярни сред иранската младеж, са блокирани или цензурирани:

"Моят уеблог е блокиран на няколко различни интернет-провайдъра, макар че само малка част от написаното там има политически характер. Днес младите хора търсят предимно забава и развлечения, както и комуникация - например в рамките на популярния портал "Оркут". Само че след три-четри имесеца на съществуване, той беше изцяло блокиран, само защо беше станал прекалено популярен и броят на посетителите растеше от ден на ден."

Западният стил на живот си пробива път

Иранската младеж си е извоювала значителни свободи: особено децата на средната и горната класа в големите градове следва западния стил на живот. Слуша се джаз, рок и поп-музика, ходи се в модни кафенета и младежки клубове, където се разискват теми, свързани с изкуството, литературата и музиката. Популярни са и нелегалните частни партита, на които се танцува и се пие алкохол. В последно време обаче режимът ес отнася с много по-голяма строгост към онези младежи, които не се подчиняват на стриктния религиозно-морален кодекс. Зачестяват полицейските хайки срещу тайно организираните частни картита, а притежателите на забранени сателитни антени, както и младите рок- и поп-музиканти, които свирят само на нелегални събирания, официално за заклеймени като "западни декаденти". Иранският рок-състав "127" по времето на либералния президент Хаами можеше да дава два пъти годишно публичен концерт, докато сега подобно нещо им е забранено. Министреството на културата и ислямското ръководство "Ершад" строго бди над музикалната сцена в страната и има правото да обявява, едни или други музиканти или музикални стилове за забранени. Тези решения в повечето случаи са напълно произволни. Държавният натиск и контрол над младите хора е неимоверно силен. Затова повечето от тях истински мечтаят за по-либерално управление.