1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Международният съд в Хага прецени, че Сърбия не е организирала геноцид срещу Босна, но е съотговорна за клането в Сребреница през 1995 г.

27 февруари 2007

През 1993-та година Босна внесе жалба в Международния съд в Хага, в която обвинява Сърбия, че е организирала геноцид срещу босненски хървати и мюсюлмани по време на войната през 90-те години на миналия век. Най-висшата съдебна инстанция на ООН отхвърли в понеделник жалбата, но прецени, че Сърбия е съотговорна за клането в Сребреница, което за първи път бе официално окачествено като геноцид. Бенямин Парган коме

https://p.dw.com/p/At3w
Снимка: AP

нтира.



За пореден път Международният съд в Хага произнесе уклончива присъда. Разочарованието на мюсюлманските жертви на войната в Босна и Херцеговина е повече от разбираемо. Много от тях са били прогонени, измъчвани и изнасилвани от сръбски запасняци и доброволци. Решението на Международния съд ще остане завинаги непонятно и за близките на загиналите в босненския град Бийелина мюсюлмани, избити още през първите дни на войната от сръбски специални части с благословията на тогавашното правителство в Белград. Подобни престъпления, извършени и в други босненски градове, бяха изобличени в отделни съдебни процеси пред Хагския трибунал. Това бе потвърдено косвено и от съдия Розалин Хигинс, която заяви, че Сърбия е оказвала на босненските сърби финансова подкрепа. Може ли това да се интепретира като директна отговорност за геноцида срещу босненските мюсюлмани? Международният съд в Хага не съумя да даде ясен отговор на този въпрос – може би поради липсата на еднозначни доказателства, а може би, което е твърде вероятно, поради липсата на смелост да стори това без да взима под внимание възможните политически последствия.

И въпреки това присъдата на Международния съд в Хага има и положителен ефект. Националистически надъхани представители на политическата върхушка в Сърбия защитават от край време тезата, че сърбите били нечестно натоварени с един вид колективна вина за престъпленията по време на войната в Босна. Много сърби приемат тази аргументация с благодарност, особено когато става дума за търсенето на отговори на въпроси, засягащи тяхната роля, тяхната вина за случилото се през годините на войната. Така че ако Международният съд бе преценил, че Сърбия носи директна отговоронст за геноцида в Босна, подобни теории щяха да се окажат още по-правдоподобни. Все пак става дума за процес, в който за пръв път една цяла държава бива обвинена в организиране и извършване на геноцид.

А и сега няма вече оправдание за досегашния отказ на Сърбия да сътрудничи на Хагския трибунал при залавянето на заподозряни в извършването на военнопрестъпления сръбски генерали. Посредством присъдата на Международния съд в Хага бе направена важна стъпка напред към налагане на често изискваното от Сърбия индивидуализиране на вината. Правителството в Белград ще интерпретира присъдата най-вероятно като удостоверение за невинност. Ето защо международната общност и най-вече ЕС ще трябва да държат повече от когато и да било на позицията, че сътрудничеството с Хагския трибунал ще остане и за напред най-важната предпоставка за приближаване към евроатлантическите структури. В противен случай досегашните така или иначе оскъдни усилия на Сърбия да спомогне за осъждането на военнопрестъпници ще заглъхнат още по-бързо и безшумно.